Астрономите са открили възможни признаци за наличието на планета около звездата HD 156295 – гореща, синкаво-бяла звезда от спектрален клас A. Ако откритието се потвърди, това ще бъде първият известен случай на планета в обитаемата зона на масивна звезда от този тип. Звездата HD 156295 се намира на разстояние от около 140 светлинни години от Земята, има температура около 7500-7800°C и е приблизително 9 пъти по-ярка от Слънцето. Това обаче не са единствените необичайни характеристики на тази звезда.
Необичайността на откритието е свързана не само с температурата на звездата, но и с начина по който е открита планетата. Изследователите анализираха данни от космическия телескоп TESS, първоначално предназначен главно за търсене на транзити, и проучиха почти 16 500 пулсиращи (променливи) звезди от тип δ Щит. Такива звезди редовно променят яркостта си, затова пулсациите им могат да се използват като своеобразен космически часовник. Ако наблизо се намира масивно тяло, гравитацията кара звездата леко да се движи по орбита, поради което моментите на пристигане на пулсациите до Земята периодично се изместват. Именно такова периодично закъснение са открили изследователите при HD 156295. С други думи, апаратът TESS е работил по необичаен за него начин, което прави откритието по-интересно, но добавя и доза несигурност.
Изчисленията показват, че предполагаемата екзопланета HD 156295 b извършва една обиколка за около 2200 дни, т.е. около шест години, и се намира на разстояние от около 3,9 астрономически единици от звездата. Това приблизително съответства на разстоянието между Слънцето и астероидния пояс, но за значително по-ярката звезда HD 156295 такава орбита на екзопланетата се оказва на външната граница на обитаемата зона.
Сравнителни размери на типовете звезди (Слънцето принадлежи към звездите от спектрален клас G)
Формално там може да съществува температурен режим, подходящ за течна вода, но самата HD 156295 b вероятно е газов гигант с маса, няколко пъти по-голяма от тази на Юпитер. Затова не става дума за потенциална „втора Земя“, а за планета, която може да има условия, подходящи за живот едва ли не само на спътниците си, ако има такива. От друга страна, там може да възникне интересна органична материя, кой знае.
Засега учените обръщат внимание на предварителния характер на резултата: вероятността откритият сигнал наистина да е свързан с планета се оценява на малко над 50%, а параметрите на обекта са със значителна неточност. Допълнителните наблюдения трябва да покажат дали сигналът не се дължи на особеностите на самата пулсираща звезда или на друга причина. Въпреки това, изследването демонстрира нов начин за търсене на масивни планети около горещи звезди, където традиционният метод за измерване на радиалната скорост по някакви причини не работи достатъчно добре.