Учените стигнаха до заключението, че сърцето може да променя своята биологична възраст в зависимост от организма, в който се трансплантира. Младите сърца в старите тела започват да стареят по-бързо, а старите сърца в младите организми показват признаци на подмладяване.
Учените са открили този ефект първо при мишки, а след това са го потвърдили при анализ на тъканни проби от пациенти след трансплантация. Откритието предлага възможности за използване на органи от възрастни хора за решаване на проблема с недостига на донорски органи.
Изследователи от САЩ са проучили какво се случва със сърцето след трансплантация от донор на една възраст към реципиент на друга възраст. За първите експерименти те са използвали мишки – стари и млади животни. Сърцата са били трансплантирани между гризачи от различни възрастови групи, като собственото сърце е оставало на мястото си. Това е позволило да се сравни органът след трансплантацията със собствените тъкани. За заключенията от изследването пише списанието Nature.
След 4-6 месеца след операцията учените изследваха тъканите на трансплантираните сърца. Те оцениха химическите промени в ДНК, които се променят с възрастта и могат да се използват за оценка на биологичната възраст на тъканите. Резултатите показаха, че възрастта на сърцето на донора с времето се доближава до възрастта на реципиента. Младите сърца в организма на старите мишки показваха признаци на ускорено стареене. Напротив, старите сърца след трансплантация в млади животни ставаха биологично по-млади.
Какво се случва при хората
След това изследователите провериха същия принцип при хора след сърдечна трансплантация. Разликата варираше от 8 до 24 години за старите сърца, трансплантирани на млади пациенти, и от 38 до 50 години за младите сърца, трансплантирани на възрастни хора.
Анализът показа същата закономерност: биологичната възраст на сърцето съответстваше в по-голяма степен на възрастта на реципиента, отколкото на възрастта на донора.
Накрая учените проучиха данните на стотици хора след трансплантация и сравниха възрастта на донора и реципиента с показателите за работата на сърцето приблизително една година след операцията. Честотата на сърдечните удари, дебелината на задната стена на сърцето и способността за физическо натоварване бяха свързани преди всичко с възрастта на реципиента. При това не всички функционални показатели съответстваха на тази тенденция.
„Не всички показатели функционираха като при биологично по-младите и обратното. Вероятно някои промени просто са необратими“,
заявиха учените.Получените резултати са от голямо значение за развитието на трансплантологията, тъй като по-възрастните органи потенциално ще могат да се използват по-често. По-нататъшните изследвания трябва да потвърдят тези заключения, за да се преразгледат препоръките за трансплантация на органи.
Откритието, че трансплантираното сърце синхронизира биологичния си часовник с новия си гостоприемен организам, е категорично доказателство за гъвкавостта на човешката физиология. Този научен пробив не само ще оптимизира критериите за подбор на съвместими донори, но и ни доближава до създаването на терапии, които могат да забавят стареенето на ключови органи