През първата половина на този месец озоновата дупка над Антарктида се е разширила рязко и значително е надхвърлила обичайните за сезона размери. Към 12 септември площта на зоната със силно изтънен озонов слой достигна 25 милиона квадратни километра, което е с около 5 милиона повече от средната стойност за това време на годината. Площта е сравнима с тази на Северна Америка и почти двойно надвишава площта на самата Антарктида.
Сезонът иначе започна много по-спокойно. През втората половина на август дупката се разширяваше с темпо, близко до обичайното, а към края на месеца вече заемаше около 15 милиона квадратни километра. След това растежът рязко се ускори. Спътниковите карти на НАСА показаха обширна зона с ниска концентрация на озон над Южния полюс през втората половина на този месец.
Рязкото увеличение на площта съвпадна с бързото понижение на температурата в стратосферата на височина от около 20 километра над Южния полюс. Студът създава условия за образуването на полярни стратосферни облаци. На повърхността на ледените частици съединенията на хлор и бром преминават в химически активна форма, а със завръщането на слънчевата светлина след полярната зима се задействат реакции, които разрушават молекулите на озона.
Допълнителна роля изиграха условията, които се бяха оформили още през зимата. Към края на август антарктическият полярен вихър беше малко по-голям от средната стойност за периода 2015-2024 година, но оставаше в границите на историческия диапазон. Много по-забележима беше площта на полярните стратосферни облаци, която в края на юли и август значително надвишаваше средните стойности. Студената и изолирана въздушна маса създаде благоприятна среда за бързо разрушаване на озона в началото на антарктическата пролет.
Голямата площ обаче не означава задължително необичайно дълбоко разрушаване на озонния слой. Други показатели, включително минималното съдържание на озон в дупката и общият дефицит на озонна маса останаха близки до средните стойности през първата половина на месеца. Размерът на дупката зависи силно от времето в стратосферата, поради което един отделен сезон с големи размери не може да се счита за признак за обрат в дългогодишната тенденция.Специалистите наричат „озонова дупка“ област, в която съдържанието на озон във всички вертикални слоеве на атмосферата пада под 220 единици по скалата на Добсън. НАСА използва праг от 220 единици, тъй като до 1979 година по-ниски стойности над Антарктида практически не са наблюдавани. Измерванията под посоченото ниво се свързват със загуби на озон под въздействието на хлорни и бромни съединения.
Антарктическата дупка обикновено започва да се разширява през август и достига най-големите си размери от средата на септември до началото на октомври, затова сезонът през 2026 година все още не може да се счита за приключил. Атмосферната циркулация може бързо да промени площта на зоната с ниско съдържание на озон, а полярният вихър обикновено се разпада едва към края на пролетта в Южното полукълбо.
Рекордът от спътниковите наблюдения все още остава този от 9 септември 2006 година, когато площта на дупката достигна 29,6 милиона квадратни километра. На фона на този рекорд настоящите 25 милиона квадратни километра не изглеждат безпрецедентни, но настоящото нарастване се откроява в сравнение със средните стойности от последните десетилетия. Контрастът е особено забележим след миналата година, когато антарктическата дупка се оказа една от най-слабите за няколко десетилетия. Оценката за 2025 година класифицира сезона като четвъртия или петия най-слабо изразен от началото на периода на силно изчерпване на озона през 1992 година.
Дългосрочната картина при това остава положителна. След въвеждането на Монреалския протокол концентрацията на много озоноразрушаващи вещества постепенно намалява, а горната стратосфера показва признаци на възстановяване. При запазване на действащите ограничения съдържанието на озон над Антарктида, според научните оценки, може да се върне до нивото от 1980 година приблизително към 2066 година.
Възстановяването остава бавен процес, а учените продължават да изследват нови източници на въздействие върху стратосферата. Сред потенциалните фактори се разглежда бързо нарастващият брой ракетни изстрелвания, чиито емисии при определени сценарии могат да забавят възстановяването на озона. Няма основания да се свързва скокът през този месец с космическите изстрелвания: наблюдаваното бързо разширяване специалистите обясняват преди всичко с температурата, състоянието на полярния вихър и условията за образуване на стратосферни облаци.
Озонният слой поглъща значителна част от опасните слънчеви ултравиолетови лъчи, поради което сезонните промени над Антарктида продължават да се наблюдават внимателно както от орбита, така и от наземни станции. Резкият ръст на площта на дупката през дадена година не изключва възстановяването, но показва доколко силно естествената променливост на атмосферата може да повлияе на картината дори десетилетия след ограничаването на основните озоноразрушаващи вещества.