Учени установиха пет варианта на мозъчна активност при хора с депресия. Разликите са свързани също така със степента на тревожност, натрапчивите мисли, посттравматичните симптоми и употребата на психоактивни вещества. Откритието потвърждава, че депресията не е биологично еднородно състояние и предлага нови възможности за индивидуален подбор на терапия в зависимост от проявите на психичното разстройство.
Изследователи от Университета в Хелзинки проучиха мозъчната активност на 263 души с тежко депресивно разстройство и я сравниха с показателите на 75 здрави участници. С помощта на магнитоенцефалография те оцениха функционалните връзки между различните области на мозъка. Анализът позволи разделянето на пациентите на пет групи.
В първата група връзките между областите на мозъка бяха относително силни. Участниците имаха изразени симптоми на депресия и тревожност, натрапчиви мисли и намалена способност да функционират нормално. Във втората група връзките бяха слаби, а симптомите на депресията като цяло бяха по-слабо изразени.
Третата група се отличаваше с отслабени връзки в значителна част от мозъка. При тези пациенти симптомите на посттравматично стресово разстройство бяха особено изразени. В четвъртата група едни връзки бяха слаби, а други – силни. Участниците се отличаваха с по-изразена депресия, употреба на психоактивни вещества и ниско ниво на благополучие. Накрая, петата група имаше най-силни връзки между областите на мозъка. При това при пациентите особено често се наблюдаваше употреба на психоактивни вещества, а травматичните симптоми се срещаха по-рядко.
И петте групи се отличаваха от здравите участници не само по общата сила на функционалните връзки, но и по характера на взаимодействието между областите на мозъка.
„Удивително е да се наблюдават противоположни картини на мозъчна активност при една и съща диагноза за депресия“,
заявиха учените.Те разчитат, че в бъдеще новите данни ще позволят подборът на терапията да се извършва с оглед на индивидуалните биологични различия.