В американските магазини на етикетите е посочена една цена, а на касата хората винаги плащат повече. Това се случва почти винаги и не се дължи на грешка или измама. Причината се крие в начина, по който е устроена системата за формиране на цените в САЩ. И това е също толкова важна особеност на живота в САЩ, колкото и седмицата да започне в неделя. Защо се случва това и от какво зависи разликата?
Данъкът върху продажбите се добавя непосредствено на касатаПочти всеки, който за първи път пазарува в САЩ, се сблъсква с тази особеност. Данъкът върху продажбите (на английски: sales tax) се начислява от продавача в момента на покупката, а след това той самият го превежда на държавата. Този данък не е включен в цената на рафта.
Например, стока за 100 долара при ставка от 7% ще струва на купувача 107 долара. Купувачът научава крайната сума едва на касата, когато види касовата бележка.
В България и в повечето други страни нещата стоят по друг начин. При нас има данък върху добавената стойност (ДДС) и той е предварително включен в цената. Ставката му се определя от държавата, като е еднаква за цялата страна, затова на етикета и на касовата бележка е посочена една и съща сума.
Американски стоки на касата
Над 10 хиляди данъчни ставки вместо една
Тогава защо американските магазини просто не посочват цената заедно с данъка? Основната причина е, че в САЩ няма общ за цялата страна данък върху продажбите. Всеки щат взема самостоятелно решение дали да го въведе, каква ставка да определи и кои стоки да обложи с него. В момента такъв данък съществува в 45 щата и в окръг Колумбия, където се намира Вашингтон. При това 38 щата позволяват на градовете и окръзите да добавят към него свой местен данък.
В резултат на това в цялата страна са налице над 10 хиляди местни юрисдикции, тоест територии със собствена данъчна ставка. Това са градове, окръзи, транспортни райони и специални данъчни зони. Купувачът в Лос Анджелис, например, плаща данък на щата Калифорния (7,25%), данък на окръг Лос Анджелис (1%) и данък на самия град (2%). Общо това прави 10,25%.
Ето защо една и съща тубичка паста за зъби в магазините на една и съща верига се облага с един данък в Мемфис, с друг в Портланд, а в Анкъридж изобщо не се облага. Ако магазините включваха данъка в цената, щеше да им се наложи да отпечатват различни етикети с цени за всеки град. Много по-лесно е да се посочи цената без данък и да се остави изчислението на касата.
Данъкът върху продажбите е въведен по време на Голямата депресияДо XX век в САЩ не е съществувал данък върху продажбите в сегашния му вид. Той започва да се въвежда масово през 1930-те години, по време на Голямата депресия. Тогава хората закъсняваха с плащането на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху доходите, и щатите спешно се нуждаеха от нов източник на приходи. Данъкът върху покупките носи стабилен приход, стига хората да купуват въобще нещо.
Обикновено за първия щат с данък върху продажбите се сочи Мисисипи. Там е въведена ставка от 2% върху покупките на дребно, като различните историци посочват различни години: 1930-та или 1932-ра. Към края на 30-те години на XX век данъкът върху продажбите вече е бил въведен в 22 щата. Последният, който го въвежда през 1969 г., е Върмонт.
С новия данък е възникнал забавен проблем. Ако дадена покупка е струвала 5–10 цента, данъкът върху нея е бил по-малко от един цент, а монети с номинал по-малък от цент не съществуват. За да не се налага на купувачите да плащат цял цент в повече, властите в 12 щата, градове и частни компании са пускали в обращение специални данъчни жетони. Най-малките от тях са стрували една десета от цента. В Мисисипи тези жетони са отменени едва през 1952 г.
Историята обяснява и сегашното объркване. Данъкът върху продажбите не е въведен по единен план за цялата страна: всеки щат го е въвел самостоятелно, по свое време и по свои правила.
Данъчен жетон на САЩ
От нула до 10%, в зависимост от щата
Според данни на аналитичния център Tax Foundation към средата на 2026 г. американците плащат средно 7,53% данък върху покупките си. Това е общата ставка на щатско и местно ниво, усреднена с оглед на броя на населението. Най-висок е данъкът в южните щати и във Вашингтон:
ЩатСредна обща ставкаЛуизиана10,13%Тенеси9,61%Вашингтон9,57%Арканзас9,48%Алабама9,46%Ако се вземе предвид само щатският данък, на първо място е Калифорния: 7,25%. Но всъщност по-важни са местните надбавки, които понякога се равняват на щатската ставка или дори я надвишават. Ето защо в някои щати с нисък щатски данък купувачите в крайна сметка плащат повече, отколкото в съседните.
При това думата „винаги“ от заглавието не е вярна навсякъде. В пет щата няма данък върху продажбите на щатско ниво: това са Аляска, Делауеър, Монтана, Ню Хемпшир и Орегон. В Делауеър и Орегон купувачът плаща точно сумата, която е посочена на етикета. А в Аляска местният данък се налага в около сто града, обикновено в рамките на 1–7%: например, в столицата на щата Джуно той възлиза на 5%, а в Анкъридж го няма. В туристическите градчета на Монтана се събира отделен курортен данък, а в Ню Хемпшир се облагат с данък храната в ресторантите и настаняването в хотелите.
Клиент с количка в магазин за хранителни стоки
Лекарствата, хранителните продукти и облеклото се облагат по различен начин
Във всеки щат данъкът не само е с различен размер, но и се налага върху различен набор от стоки. Лекарствата с рецепта в повечето щати не се облагат с данък. Правилата за хранителните продукти се различават значително: на някои места те са напълно освободени от данък, на други се облагат с намалена ставка, а на трети, с пълната ставка.
Мисисипи, щатът, където за пръв път е бил въведен данъкът върху продажбите, се включва в групата на малкото щата, в които хранителните продукти се облагат с пълна ставка. Дрехите се освобождават от данък много по-рядко: например, през цялата година това се прави в Минесота, Ню Джърси, Пенсилвания и Уисконсин.
в САЩ не се показва действителната цена с включени данъци
Ето защо дори в един и същ магазин данъкът върху две колички с покупки на една и съща стойност може да се различава значително. Всичко зависи от това какво има в тях. Да се изчисли предварително крайната сума е почти невъзможно, а за магазина също не е лесно да включи данъка в цената.
Колко да се добави към цената по време на визита в САЩАко планирате пътуване до САЩ, най-лесно е да добавите мислено 7–10% към цената. В големите градове като Лос Анджелис данъкът може да надвиши 10%. Точната ставка за конкретното място може да се намери по пощенския индекс: дори в рамките на един и същ щат тя варира от град на град.
В онлайн магазините данъкът също се начислява отделно и се изчислява според адреса за доставка, а не според мястото, където се намира продавачът. Ако планирате голяма покупка, имайте предвид, че в Делауеър, Орегон и Ню Хемпшир не се събира данък върху обикновените покупки. Въпреки това в Ню Хемпшир това не важи за ресторантите и хотелите.
За разлика от европейската система, която залага на пълната прозрачност на крайната цена още пред рафта, американският модел изисква от купувачите сами да калкулират местните надбавки. Разбирането на тези финансови механизми спестява изненади при пазаруване зад океана.