Защо залезите на Марс са сини, а не червени като земните

Марс умее страхотно да изненадва очакванията. През деня небето му обикновено изглежда жълтеникаво или червеникаво-кафяво, а близо до залязващото Слънце изведнъж се появява студено синьо сияние. Дори с обичайния цвят на самата планета нещата не са толкова прости: учените трябваше да преразгледат обяснението защо Марс е червен. Но с небето историята е още по-интересна.

На Земята цветът се определя от въздуха, а на Марс, от праха

На Земята синьото небе се дължи на молекулите на въздуха. Те разсейват особено добре късите сини вълни на светлината. Когато Слънцето залязва към хоризонта, лъчите му трябва да преминат през много по-дебел слой от атмосферата. Синята част от светлината се разсейва по пътя си, а до очите ни достигат по-добре червените и оранжевите нюанси.

На Марс нещата стоят по друг начин. Въпреки че атмосферата на Марс е приблизително сто пъти по-разредена от земната, в нея постоянно витае огромно количество много фин прах. Именно той оказва най-силно влияние върху цвета на небето.

Марсианският прах разсейва жълтата и червената светлина по голяма част от небето, а синята остава, предимно в посоката, близка до Слънцето. Ето защо, когато Слънцето залязва към хоризонта и светлината изминава по-дълъг път през атмосферата, този ефект става особено забележим.

Както обяснява НАСА, синята светлина остава концентрирана по-близо до Слънцето, докато топлите нюанси се разпръскват из небето.

Не цялото небе става синьо

Ако си представим марсианския залез като земния, само че изцяло син, това ще бъде погрешно. Обикновено именно участъкът около Слънцето става син или синьо-сив. По-далеч от него небето остава червеникаво, жълто-кафяво или розовеещо. Това се вижда добре на снимките на Curiosity от кратера Гейл. Самото Слънце е обградено от студен син ореол, но по-голямата част от небето изобщо не е синя.

При това през деня ситуацията е почти обратна: марсианският прах придава на небето топъл оттенък. Получава се интересна размяна: на Земята денят е син, а залезът е червен; на Марс денят е червеникав, а около залязващото Слънце се появява син цвят.

Марсоходът заснема синия залез на повърхността на Марс

Има още един необичаен факт. Марс се намира по-далеч от Слънцето, затова слънчевият диск от повърхността му изглежда с около една трета по-малък, отколкото от Земята.

Камерите на марсоходите не си измислят този цвят

Снимките от Марс наистина се обработват: камерите снимат през различни филтри, изображенията се калибрират и цветните канали се обединяват. Затова две снимки на едно и също място могат да се различават значително по нюансите. Но самият син ореол не е ефект от Photoshop. Камерата Mastcam на марсохода Curiosity предава цветовете много близко до човешкото зрение, а снимките на залезите са били калибрирани, като са отчетени особеностите на камерата.

Ако човек застане на повърхността на Марс, той също би видял синкаво сияние около залязващото Слънце. Наистина, то би изглеждало по-скоро приглушено, отколкото яркосиньо. Освен това всички залези там са различни. Например, през 2021 г. Perseverance засне необичайно блед вариант: прахът в атмосферата беше по-малко от обичайното, затова характерните цветове се оказаха по-слаби.

След залеза слънчевата светлината не изчезва още дълго време

Същият механизъм действа и сутрин, затова марсианските изгреви също са със синкав ореол около Слънцето. А след залязването му небето остава осветено много по-дълго, отколкото сме свикнали. НАСА е наблюдавала слабо сумрачно сияние дори до два часа след залеза. Причината отново е в праха: той се намира много високо и продължава да разсейва слънчевата светлина, когато самото Слънце вече е изчезнало зад хоризонта.

Сумрачно сияние над марсианския хоризонт

При това атмосферата на Марс не представлява равномерна прахова мъгла. Последните наблюдения на ЕКА показаха десетки отделни слоеве от прах и ледени частици на височини от около 15 до 55 km. На планетата има и истински марсиански облаци, състоящи се предимно от най-фини ледени кристалчета.

Затова марсианските сумраци могат да продължат до два часа, а цветът и яркостта им се променят в зависимост от количеството и височината на праха.

Получава се много необичайна картина: малкото Слънце бързо изчезва зад каменистия хоризонт, около него се появява студено синьо сияние, а червеникавото небе още дълго време не става напълно тъмно.