Туристите на планетата станаха толкова много, че дори Исландия и Антарктида се оплакват от наплива на гости. Но все още има места, до които почти никой не стига: ще ви разкажем за девет острова и селища, до които трябва да пътувате една седмица с кораб, да летите с прекачване през Йемен или където е по-добре изобщо да не се забърквате. Повечето от тези места обикновеният човек едва ли ще посети, но е интересно и приятно да се знае за тях.
Пещерата на остров Сокотра
Ниуе: цяла държава, до която има полети веднъж седмично
Ниуе не е просто отдалечен остров, а една от най-малките държави в света. Тя се намира в южната част на Тихия океан между Фиджи и островите Кука, на около 2400 km североизточно от Нова Зеландия. Формално това е самоуправляваща се територия в свободна асоциация с Нова Зеландия, а първите хора са се заселили тук преди повече от хиляда години.
Остров Ниуе
Любителите на природата ще намерят с какво да се занимават тук: варовикови пещери, плуване с диви делфини и един от най-големите издигнати коралови рифове в света, тоест бивш риф, който с времето се е оказал над водата. Основното предимство на Ниуе пред останалите дестинации в списъка е, че дотук наистина може да се стигне със самолет: Air New Zealand лети всяка седмица до международното летище Ханан.
Остров Буве: два дни в графика за едно кацанеНеобитаемият вулканичен остров Буве се намира на около 2600 km югозападно от Кейптаун и на почти същото разстояние от всяка друга обитаема суша. Той е открит от френския морски офицер Жан-Батист Шарл Буве де Лозие през 1739 г., през 1825 г. островът е обявен за британска територия, а през 1928 г. за норвежка, на която принадлежи и до днес.
Остров Буве
Днес това е природен резерват, където живеят морски тюлени и пингвини. Освен това Буве е известен като мястото, където се развива действието на филма „Пришълецът срещу Хищника“ (Alien vs. Predator) от 2004 г., въпреки че, разбира се, снимането не е било там. До острова може да се стигне с редките експедиционни круизи, но слязването на брега зависи до такава степен от времето, че през 2017 г. операторът Polar Cruises беше предвидил за това два дни от маршрута, тринадесетият и четиринадесетият.
Тристан-да-Куня: седмица на кораба и забрана за нови жителиТози остров в Южния Атлантик се счита за най-отдалечения обитаем остров на планетата. Разстоянието от Южна Африка до него е около 2800 km и пътуването с кораб отнема приблизително една седмица. Няма друг начин да се стигне дотук: нито летище, нито редовни полети, само кораби и експедиционни круизи.
Остров Тристан-да-Куня
Островът е открит през 1506 г. от португалския мореплавател Тристан да Куня, но морето било толкова бурно, че той дори не успял да слязе на брега. Днес Тристан-да-Куня е зависима територия на британската отвъдморска територия Света Елена. Според данните от проучването тук живеят 275 души, а заселването на нови жители е забранено. Основният доход на островитяните идва от селското стопанство.
Мечият остров: два месеца сърфинг в АрктикаМечият остров, или Бьорньоя (Bjørnøya), е част от норвежкия архипелаг Спицберген и се намира точно на половината път между континентална Норвегия и нейния главен остров. Площта на резервата е около 285 km², като почти цялата е малко подходяща за човешко обитаване: почти вертикални скали, морски пещери, силен вятър и много малко заливи, където може спокойно да се акостира.
Мечият остров
Тук няма постоянни жители, но за сметка на това гнездят огромни колонии от морски птици, а от време на време се появяват и бели мечки. Да се стигне до острова е трудно, но трима братя доказаха, че е възможно: те се качиха на товарен кораб и прекараха два месеца на Бьорнейе, сърфирайки в ледените води.
Северният остров Сентинел: 60 хиляди години без контактиОстровът е част от Андаманските и Никобарските острови и се намира на около 1200 km от Мианмар. Тук живеят сентинелците, един от последните народи на планетата, които не влизат в контакт с външния свят. Според оценките, посочени в подборката, те живеят в изолация от около 60 хиляди години. Племето посреща гостите с копия и стрели: дори изследователите, които ги наблюдаваха от хеликоптер, бяха обстрелвани със стрели и камъни.
Остров Северен Сентинел
Ето защо за сентинелците се знае много малко. Те се хранят с кокосови орехи, риба, костенурки и дребни птици, преживели са цунамито от 2004 г., а основната заплаха за тях са обичайните инфекции, срещу които този изолиран народ няма имунитет. Когато по време на пандемията от COVID-19 се заразиха членове на изолирани племена на съседните острови, учените сериозно се опасяваха, че вирусът ще бъде пренесен от бракониери, които ловят риба край бреговете. Така че отговорът на въпроса „може ли да се отиде там“ е „не“, както заради племето, така и заради собствения ви живот.
Итокортормит: 450 души на територия с размерите на ВеликобританияСтрого погледнато, това не е остров, а селище на източното крайбрежие на Гренландия, но го наричат най-изолирания град в страната. Девет месеца в годината той е под сняг и лед. Територията, която обхваща, е с площ, сравнима с тази на Великобритания, а на нея живеят едва 450 души.
Град Итокортормит
Самото градче е като разпръснати разноцветни дървени къщи сред арктическите пейзажи. През лятото по съседния Скорсби-Сунну, считан за най-дългата фиордова система в света, плават айсберги. Дотук може да се стигне с круизен кораб или със самолет: от Исландия и Западна Гренландия има по два полета седмично.
Остров Ханс: „войната за уискито“ е завършила с разделянето на скалатаГолата скала с площ от около 1,3 km² между канадския остров Елсмир и северна Гренландия, която не разполага с никакви ресурси, десетилетия наред е била предмет на спор между Канада и Дания. Островът е кръстен в чест на Ханс Хендрик, гренландски ловец и водач на британски и американски експедиции от XIX век.
Остров Ханс
Спорът се е водил в най-мирната възможна форма. Военните от двете страни се качвали на острова поред, издигали своя флаг и оставяли бутилка, датски шнапс или канадско уиски, за „противника“. Оттук идва и прозвището на конфликта: „уиски-войната“. Тук подборката на Mental Floss вече е остаряла: на 14-ти юни 2022 г. външните министри на Канада и Дания, заедно с премиера на Гренландия, подписаха в Отава споразумение, съгласно което островът беше разделен по протежение на естествения му хребет, а около 60% от площта премина към Гренландия. По същество няма туристически обиколки на острова, а и там няма какво да се види.
Сокотра: една трета от видовете живеят само тукСокотра се нарича най-„извънземното“ място на Земята, и не без причина. На острова, дълъг около 130 km, се срещат 800 редки вида растения и животни, като някои от тях са на възраст до 20 милиона години. Една трета от видовете не се срещат никъде другаде, затова Сокотра се сравнява с Галапагоските острови на Индийския океан.
Остров Сокотра
Островът принадлежи на Йемен, влиза в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, но въпреки това остава извън туристическите маршрути. Тук живеят около 50 хиляди души, предимно в градовете Хадибо и Каланси. До острова летят авиокомпаниите Yemenia и Felix Airways с прекачване в континенталната част на Йемен, която се намира на около 390 km. Може да се стигне и по море, но поради двата мусонни сезона и пиратите край брега самолетът остава единственият разумен вариант.
Лонгийър: къщи на колове и минус единадесет като нормаЛонгиир на остров Западен Спицберген е най-северният град в света със значително население. През зимата обичайната дневна температура тук е около минус 11 °C, а всички къщи са построени върху колове. Причината е проста: през лятото горният слой на вечната замръзналост се разтопява и сградите, построени върху обикновен фундамент, биха започнали да затъват и да „плават“.
град Лонгийър
От всичките девет дестинации това е най-достъпният вариант за истинско пътешествие. На Шпицберген се вижда отлично северното сияние. Тук живеят елени, бели мечки, моржове, песци, морски птици и китове. В града има няколко сравнително евтини хотела, а директните полети от Осло и Тромсьо правят пътуването по-лесно, отколкото до което и да е друго място от списъка.
Ако разгледаме подборката като цяло, тя се разделя на три групи. До някои места може да се стигне с няколко прекачвания, като до Ниуе или Лонгийър. До други места ще трябва да пътувате с кораб цяла седмица, разчитайки на времето, както до Буве или Тристан да Кунью. А до някои места, като Северния остров Сентинел, по-добре изобщо да не отивате: най-ценното там е именно това, че външни лица не се допускат.