Човечеството стана свидетел на най-големия новообразуван кратер в Слънчевата система, открит от съвременната наука. Космическа скала с размерите на многоетажна сграда се разби в Луната, оставяйки след себе си огромна яма с диаметър от 222 метра. Ударът е бил толкова мощен, че е променил лунния релеф далеч извън пределите на самия ръб на кратера. Това забележително откритие дава на учените безценна информация за динамиката на космическите сблъсъци и за това как повърхността на нашия естествен спътник реагира на подобни събития.
Новият кратер е наречен Макгечин в чест на покойния лунен геолог Том Макгечин, който навремето обучаваше екипажите на програмата „Apollo“ по полева геология. Откритието е направено при щателна проверка на изображения от „Lunar Reconnaissance Orbiter“ (LRO) на NASA. Изображението веднага е направила впечатление с необичайно голямото светло петно, заобиколено от тъмен пръстен от разпръснати отломки.
Откриване на лунни кратериОткриването на нови кратери на Луната е сложен и трудоемък процес, който изисква комбинация от компютърни технологии и човешка прецизност. LRO обикаля около Луната повече от петнадесет години, като прави десетки хиляди орбити и изгражда най-подробните топографски карти на спътника ни до момента. На борда на апарата работи широкоъгълна камера, която заснема повърхността с изключителна точност.
LRO заснема лунния релеф с разделителна способност от около 100 метра на пиксел в ивица с ширина 60 километра. На всеки няколко години екипът на апарата сравнява новите изображения със старите, за да открие нови обекти с размери около 45 метра или повече.
Особено впечатляващо е колко отчетливо се е променила повърхността на Луната в района на кратера Макгечин. Кадърът вдясно, показващ състоянието на зоната след събитието, разкрива ясно отломки от удара и тъмен ореол около новия кратер. Откритието е направено почти случайно. Робърт Вагнер, специалист по обработка на изображения към мисията LRO на NASA, e разглеждал карти на Луната, когато е забелязал ярко петно, заобиколено от тъмна зона. След като е сравнил изображението с предишни снимки, той е потвърдил, че става въпрос за нов кратер. Това бил най-големият такъв, образувал се наскоро в цялата Слънчева система. Ето как едно рутинно сравнение на изображения се превръща в значимо откритие на лунната повърхност. Източник: NASA
За да открият промени, астрономите сравняват нови снимки със стари кадри чрез специална компютърна програма. Този софтуер наслагва стотици изображения и оцветява в сиво всичко, което е останало непроменено, а новите детайли се осветяват или потъмняват. Процесът обаче не е съвършен и често генерира стотици фалшиви сигнали поради промяна в ъгъла, по който падат сенките. Поради тази причина изследователите трябва ръчно да преглеждат всеки потенциален сигнал. В случая с кратера Макгечин аномалията е била толкова забележима, че е обхващала стотици пиксели едновременно, което веднага е заострило вниманието на екипа. Последвалите близки заснемания с тесноъгълната камера на LRO са разкрили кратера в пълния му блясък, като са показали тъмна кръгла яма с радиално разпръснати отломки.
Луната под обстрелЛуната е подложена на постоянен обстрел от космически обекти, тъй като, за разлика от Земята, тя няма атмосфера, която да забавя или изгаря идващите метеорити. Изследователите изчисляват, че всяка година на Луната се образуват около 140 нови кратера с ширина най-малко 9 метра. Безброй по-малки тела непрекъснато се удрят в Луната, но оставят следи, които са твърде малки, за да бъдат ясно различени от орбита.
Артистична илюстрация на „The Lunar Reconnaissance Orbiter“ (LRO) – безпилотен космически апарат, който в момента е в орбита около Луната и я изследва. Източник: NASA/GSFC
Удар от мащаба на Макгечин обаче е изключително рядко събитие. Моделите предвиждат, че подобен сблъсък се случва средно веднъж на 132 години. Със своите 222 метра ширина и 43 метра дълбочина, Макгечин повече от трикратно надминава предишния рекорд за най-голям кратер в новата история на Луната, регистриран през 2012 г. Той се намира на границата между тъмните вулканични равнини и светлите планински възвишения. Формата му е леко асиметрична, което се дължи на различния вид почва от двете му страни, като ударният елемент е проникнал по-лесно в рохкавата почва от планинската страна.
Уроци за бъдещите астронавтиОткриването на Макгечин има не само чисто научна стойност, но и сериозни практически последици за бъдещото изследване на Луната. Тъй като програмата „Artemis“ набира скорост и се подготвя за изпращане на нови пилотирани мисии, изследването на почвата на нашия естествен спътник е от критично значение. Рохкавата пръст около младите кратери може сериозно да повлияе на движението на луноходите. Проучването на плътността на почвата в дълбочина ще помогне на инженерите да проектират по-добри гуми и системи за придвижване. Учените вече планират бъдещи изследвания, които да оценят точната сила и траектория на обекта, предизвикал този невероятен сблъсък. LRO ще продължи да наблюдава мястото, за да документира как този гигантски кратер на Луната се променя под въздействието на суровата космическа среда.