Само допреди две години България практически отсъстваше от картата на големите системи за съхранение на електроенергия. Днес ситуацията е коренно различна. Страната вече разполага с батерийни мощности, които я поставят сред най-интересните енергийни пазари в света, а съотношението между инсталирани батерии и общите мощности в електроенергийната система е по-високо дори от това на пазари като Германия, Китай и Калифорния. Още по-интересното е, че огромната промяна се случи почти незабелязано за широката публика.
Според материал на Deutsche Welle, базиран на данни от ENTSO-E, Министерството на енергетиката и изчисления на „Капитал“, общият капацитет на батерийните проекти в България вече достига около 5,7 GW. Само през януари 2026 г. анализаторската организация Ember оценяваше работещите и планирани мощности на 1,66 GW. Само осем месеца по-късно цифрата вече е над три пъти по-висока.
От почти нула до милиарди евро инвестиции
В основата на този бум стоят едновременно европейското финансиране и частният капитал. Програмите, свързани с европейския механизъм за възстановяване и RESTORE, са осигурили около 700 млн. евро за 113 проекта. Частните инвестиции обаче са още по-впечатляващи – по оценки на „Капитал“ те достигат приблизително 2 млрд. евро. Така общият поток от средства към сектора се приближава до 3 млрд. евро.
Голяма част от използваните литиеви батерии се внасят от Китай, но инвеститорите зад проектите са предимно български и европейски компании. Причината е проста – в момента съхранението на електроенергия може да бъде изключително доходоносен бизнес.
Батериите се зареждат в часовете, когато огромното производство от фотоволтаици сваля цената на електроенергията до много ниски, а понякога дори отрицателни стойности. След това същата енергия се продава вечер, когато слънчевите мощности вече не произвеждат, потреблението остава високо и цените скачат. На практика батериите позволяват евтината енергия от обедните часове да бъде „преместена“ няколко часа напред във времето.
Българските батерии вече помагат и на съседните държавиОсобено показателно беше лятото на 2026 г. Докато части от региона бяха засегнати от суша и горещини, които ограничиха производството от водни и дори ядрени мощности, България успя да използва комбинацията от соларни централи и батерии като своеобразен енергиен буфер. Румъния например беше принудена да намали част от производството си заради ниските нива на Дунав. Именно там е и един от основните пазари за износ на електроенергия от България.
В резултат страната ни постепенно се превръща в регионален център за съхранение на ток. Работещите батерийни мощности в България вече са по-големи от тези на Гърция и Румъния, взети заедно.
Според цитираните в Deutsche Welle оценки, ако всички батерии бъдат напълно заредени едновременно, те теоретично биха могли да осигуряват електроенергия за цялата страна в продължение на няколко часа. Това разбира се е условно сравнение, но добре показва колко бързо е нараснал мащабът на системата.
Батериите вече натискат цените надолу
Първите ефекти могат да се видят и на електроенергийната борса. Между 1 и 16 август средната цена на пазара „ден напред“ в България е била 132,2 евро за мегаватчас – приблизително 14 евро по-ниска от тази в Румъния. В миналото цените на двата пазара често са били много по-близки. Разликата е особено отчетлива във вечерните часове, когато батериите започват да освобождават съхранената през деня енергия.
За домакинствата това засега не означава автоматично по-ниски сметки, тъй като цените за битовите потребители в България все още се определят по регулиран модел. Индустриалните предприятия обаче могат много по-пряко да усещат ефекта от движението на цените на свободния пазар.
Освен това батериите имат още една важна роля – могат да помагат за балансирането на електроенергийната система, когато производството и потреблението внезапно се разминават.
Бумът обаче носи и рискИсторията не е изцяло еднопосочна. Колкото повече батерии бъдат включени в системата, толкова повече намалява разликата между ниските дневни и високите вечерни цени. А именно тази разлика в момента е един от основните източници на приходи за собствениците на системи за съхранение. С други думи, батериите постепенно могат да започнат да изяждат собствения си бизнес модел.
Намаляването на вечерните пикове оказва натиск и върху традиционните електроцентрали, които до момента са печелили именно от високите цени в часовете на най-силно търсене. Председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков предупреждава пред Deutsche Welle, че истинският ефект от огромния ръст на батериите ще може да бъде оценен едва след като системата премине през цяла година при новите условия.
И това вероятно е само началотоБългарската електроенергийна система се променя с необичайно висока скорост. Между 2022 и 2026 г. фотоволтаичните мощности в страната са се увеличили повече от четири пъти. Паралелно с това се развиват батериите, продължава възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“, а в дългосрочните планове остава и изграждането на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“.
Големият въпрос вече не е дали България има достатъчно батерии, а колко още може да поеме пазарът и електропреносната система. При правилно развитие новите мощности могат да направят страната по-гъвкава, да улеснят интеграцията на соларната енергия и да затвърдят ролята ѝ като важен енергиен център на Балканите. При прекалено бързо строителство обаче може да се стигне до ситуация, при която доходността на самите батерии започва рязко да пада.
Именно затова случващото се в България вече привлича международно внимание. За по-малко от две години страната премина от почти нулев сектор за съхранение на електроенергия до един от най-агресивно развиващите се батерийни пазари в света.