Седем от деветте критични показатели за границите на Земята вече са в опасната зона

Седем от деветте планетарни граници на Земята са достигнали най-лошите стойности в цялата история на наблюденията, се посочва в годишния доклад Planetary Health Check, изготвен от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климатичните промени. Планетарните граници са диапазоните на химичните и физичните показатели, в които е необходимо да се задържим, за да се запазят условия, подходящи за живота на човека и другите видове. Вече са превишени, по-конкретно, допустимите нива на съдържание на въглероден диоксид в атмосферата и на окисляването на океана.

Планетарните граници бяха формулирани за първи път от учени през 2009 г. Те отразяват състоянието на климатичната система, биосферата, сладката вода, сухоземните екосистеми и други процеси, от които зависи устойчивостта на околната среда. Първият доклад Planetary Health Check от 2023 г. показва, че шест от деветте граници са превишени, а през 2025 г. към тях се добави и окисляването на океана.

Превишаването на границата не означава незабавно настъпване на необратими промени. Според изследователите то повишава вероятността от сериозни нарушения във функционирането на екосистемите и климатичната система. Всеки показател се сравнява с доиндустриалното ниво, тоест условията от средата на XIX век, преди мащабното използване на изкопаеми горива. Колкото повече показателят се отклонява от базовото значение, толкова по-висок е оценяваният риск.

Един от най-забележимите показатели остава концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. Тя достигна 426 части на милион (ppm) спрямо 280 ppm през доиндустриалния период. Нивото от 350 ppm, което учените използват като ориентир за безопасното състояние на климатичната система, беше надхвърлено още през 1987 г. Увеличаването на концентрацията на CO₂ води до по-нататъшни климатични промени и увеличава вероятността от екстремни метеорологични явления.

Излишъкът на въглероден диоксид е свързан и с друга превишена граница, закисляването на океана. Океанът поглъща част от CO₂ от атмосферата, което води до това рН на водата да се намали. Това може да затрудни образуването на черупки и други варовикови структури при морските организми, както и да навреди на кораловите рифове. Последиците засягат не само биологичното разнообразие, но и икономическите сектори, зависими от морските екосистеми.

Други превишени прагове са свързани с мащабното използване на азотни и фосфорни торове, промяната в състоянието на екосистемите и натрупването на изкуствени химични вещества в околната среда. Излишъкът от хранителни вещества попада в реките и моретата и може да предизвика токсично цъфтеж на водораслите. Замърсители като пластмаса, ДДТ и пер- и полифторалкилни вещества (ПФАС) могат да се натрупват в хранителните вериги.

От деветте планетарни граници засега само две не са превишени, а именно изтъняването на стратосферния озонов слой и замърсяването на атмосферата с аерозоли. Възстановяването на озоновия слой се подпомага от Монреалския протокол, който ограничава използването на озоноразрушаващи вещества. Глобалните емисии на аерозоли също са намалели, въпреки че в отделни региони концентрацията им остава висока. Авторите на доклада призовават да се ускорят мерките за намаляване на натиска върху планетарните системи и да се върнат повишените показатели в безопасна „зона“.

Данните за планетарните граници са поредният ясен сигнал от научната общност, че глобалната икономика трябва бързо да преосмисли модела си на ресурсна консумация. Макар че технологиите за чиста енергия и кръгова икономика напредват, тяхното масово внедряване изостава от темповете на екологична деградация.