Тази необичайна визия беше уловена от камерата High Resolution Stereo Camera (HRSC), разположена на борда на междупланетната станция „Mars Express“ на Европейската космическа агенция (ESA). Апаратът успя да заснеме необичаен регион близо до южния полюс на планетата, известен като Thyles Rupes. Наименованието съчетава латинската дума за скала или стръмен наклон с името на митичната северна земя Туле, за която са свидетелствали древните географи. В тази специфична зона на пречупване на светлината и взаимодействия между прах и лед Червената планета демонстрира своето скрито лилаво лице.
Тайната зад необичайните нюансиПоявата на тези удивителни цветове не е случайна и се дължи на сложна комбинация от геоложки структури, атмосферни условия и фини прахови частици. Основният принос за преобладаващия боровинков и лилав оттенък на пейзажа идва от специфичното смесване на ситен марсиански прах и скреж. Когато меката светлина на изгрева докосне замръзналата повърхност, комбинацията от ледени кристали и тъмни минерални наслоявания създава оптична илюзия, която оцветява терена в лилаво. Този феномен не е постоянен и се променя динамично в рамките на марсианския ден, в зависимост от ъгъла, по който падат слънчевите лъчи, и от плътността на праха във въздуха.
Светлите синкави петна, които се забелязват в близките кратери, всъщност са региони от замръзнал въглероден диоксид, по-известен като сух лед. Близо до южния полюс това вещество остава стабилно и не се поддава на изпарение дори през пролетния сезон на Марс, когато е направена снимката. Макар че основната полярна шапка на Марс никога не се стопява напълно, около нея съществува сезонен слой от въглероден скреж, който се разширява и свива в синхрон със смяната на годишните времена. Именно тези ледени остатъци добавят ярки контрасти към иначе тъмния фон.
От друга страна, тъмните оттенъци в тази зона имат чисто вулканичен произход. Древните вулкани на Марс някога са изхвърляли огромни количества пепел, богата на специфични минерали като оливин и пироксен. Тези вещества са изключително разпространени в земната мантия и съдържат големи количества магнезий, желязо и силикати. На Марс те са разпръснати по повърхността благодарение на ветровете. Така те създават контрастни зони, които поглъщат светлината и си партнират със светлия скреж. Така се формират лилавите краски.
Величествените скали на Thyles RupesВ центъра на това цветно зрелище се издига внушителна планинска верига, чиито отвесни склонове достигат височина от над един километър. Thyles Rupes се простира на стотици километри по марсианската повърхност и пресича пейзажа като гигантски белег. Изследването на тази структура дава безценни уроци на геолозите за начина, по който се формират планинските масиви на планети, лишени от тектонична активност. За разлика от Земята, където земната кора е разделена на движещи се фрагменти, които при застъпването си са образували планини, Марс е планета с цялостна неподвижна кора.
Това изображение от HRSC на „Mars Express“ обхваща вътрешната зона на скалите, очертана с бяло. Тук се наблюдават както стръмни откоси („Thyles Rupes“), така и планини („Thyles Montes“). Районът се намира в южната полярна област на Марс, в непосредствена близост до полярната шапка. Източник: NASA/JPL/USGS/MOLA; FU Berlin
Поради липсата на тектонични процеси, Thyles Rupes се е формирал по коренно различен начин, а именно при изстиването на планетното ядро в далечното минало. Когато вътрешността на Марс започнала да губи своята топлина, цялата кора на планетата е претърпяла процес на термично свиване. То е генерирало огромно напрежение в твърдата повърхност, което на места е довело до напукване и изтласкване на масивни скални блокове нагоре. Този вертикален натиск е създал километричните отвеси, които днес разсичат по-старите ударни кратери в района под планинската структура.
Хаос от ветрове и пясъчни дюниГеоморфологията на южния полярен регион е допълнително усложнена от силно специфичните метеорологични условия и въздушни течения. В тази част на Марс ветровете са изключително хаотични и променят посоката си постоянно, което възпрепятства формирането на пясъчни дюни, каквито се наблюдават в други пустинни зони на планетата. Вместо това, изследователите откриват сложни вериги от бархани (вид подвижна пясъчна дюна с характерна форма на полумесец). Тези структури са много сходни с образуванията в земните пясъчни пустини, но на Марс те често са покрити със смес от прах и замръзнал въглероден диоксид, което им придава призрачен и необичаен вид.
През последните десетилетия мисии като „Mars Express“ и „Mars Reconnaissance Orbiter“ промениха изцяло начина, по който гледаме на Червената планета. Макар Марс да се счита за геоложки мъртъв свят, неговата повърхност остава динамична среда, в която атмосферата и сезоните продължават да взаимодействат с древните скали. Откриването на лилавия облик на планетата е поредното доказателство, че Слънчевата система винаги крие изненади, а детайлното изучаване на тези полярни пейзажи ни помага да разберем по-добре еволюционните пътища на скалистите планети.