Китай е лидер в областта на иновативните методи за производство на енергия, но все още не успява да се справи с нейното разпределение. Вариантът за общински системи за съхранение на енергия с литиеви батерии почти не се разглежда. Предпочитание се дава на проекти, които по вчерашните стандарти изглеждат невероятни: гравитационни, компресионни и термоакумулиращи.

По-конкретно, в страната стартира нов проект за създаване на съоръжение за съхранение на енергия чрез разтопени соли и CO₂ в свръхкритично състояние.

Традиционно турбините на електрогенераторите се задвижват от енергията, съдържаща се във водната пара. Замяната на водата с CO₂ в свръхкритично състояние, когато газът на практика започва да се държи като течност, позволява да се увеличи производителността в много по-компактна инсталация. Такова заместване, например, се разглежда за производството на електроенергия на борда на космически кораби с ядрена силова установка. Там мястото ще е ограничено, затова намаляването на размерите се приветства по всякакъв начин.

Що се отнася до новия проект, това ще бъде комплексът „Руитан“ на територията на електроцентралата „Баджао“ на компанията „China Huaneng“ в град Янтай, провинция Шандун. Строителните работи започнаха на 16 септември, а пускането на обекта в експлоатация се очаква през следващата година. Проектът трябва да демонстрира начин за повишаване на гъвкавостта на енергийната система чрез преобразуване на излишната електроенергия в топлинна енергия и последващото ѝ използване в периоди на пиково потребление.

Трябва да се отбележи, че енергийният буфер „Руитан“ ще бъде изграден във въглищна електроцентрала, въпреки че нагряването на резервоара с разтопени соли ще може да се осъществява и чрез пиковото производство на слънчеви и вятърни електроцентрали. Но това ще бъде от полза и за въглищата – разтопените соли и CO2 в свръхкритично състояние ще реагират на пиковото търсене четири пъти по-бързо от въглищата и парата, което е важно за баланса на енергийната система. Всъщност този и подобни проекти на този етап се предприемат не толкова за подкрепа на възобновяемите енергийни източници, колкото за стабилизиране на производството и търсенето на електроенергия.

На първия етап инсталацията, базирана на цикъл със свръхкритичен CO₂ ще има мощност от 50MW и ще разчита на система за термично съхранение в разтопена сол с мощност 100MW и енергиен резерв от 400MW. При ниско потребление на електроенергия излишната мощност на действащите въглищни енергийни блокове ще се използва за нагряване на разтопена сол, която може да съхранява топлината за дълго време. По време на пикови натоварвания натрупаната енергия ще се прехвърля в контура на sCO₂, където нагрятият свръхкритичен въглероден диоксид ще задвижва турбина за производство на електроенергия.

Подобни системи могат да работят с отпадна промишлена топлина, а първата такава инсталация в Китай вече е изградена и функционира. Става дума за проекта „Chaotan One“ в китайската провинция Гуйчжоу, в югозападната част на страната. Отделно в Тибет се изгражда буферна система на базата на разтопени соли за поддържане на високопланинска слънчева електроцентрала. Тестването на технологиите на практика в относително малък мащаб ще проправи пътя за тяхното масово внедряване в цялата страна.