Въздушният бой на бъдещето може да изглежда доста по-различно от познатата надпревара между все по-бързи самолети и все по-далекобойни ракети. Китай даде най-силния досега публичен знак, че разработва високоенергийно лазерно оръжие за своите бойни самолети от следващо поколение, а в центъра на историята се оказва загадъчният J-36.
По време на 14-ото China International Defence Electronics Exhibition (CIDEX 2026), проведено в Пекин между 15 и 17 септември, институт към държавната Aviation Industry Corporation of China (AVIC) показа система, описана като „система за проследяване и насочване на лазерно оръжие за боен самолет“. До нея стои изображение на огромен безопашен самолет, практически идентичен с J-36, с лазерен модул под предната част на корпуса.
Това все още не означава, че летящият прототип на J-36 вече разполага с работещ боен лазер. Няма публични доказателства за подобно нещо. Но за първи път китайската авиационна индустрия толкова директно свързва разработка на високоенергийна лазерна система с един от най-интересните си бъдещи бойни самолети.
Поне 100 kW мощност и тегло под 380 кгЧаст от техническите характеристики върху щанда на AVIC умишлено са скрити, но видимото е достатъчно интересно. Масата на системата е посочена като под 380 кг, а мощността – като „*00 kW“. Ако звездичката прикрива една цифра, това означава най-малко 100 kW. Скрит е и конкретният показател за динамична точност на проследяване, измерван в микрорадиани.
При подобна мощност едва ли става дума просто за традиционна инфрачервена система, предназначена да обърква търсещата глава на ракета. Един от най-интересните сценарии е далеч по-амбициозен: лазерът да се превърне в активна защита на самолета и физически да поврежда приближаващите ракети въздух-въздух и земя-въздух.
Идеята звучи като научна фантастика, но принципът е сравнително прост. Сензорите откриват идващата ракета, системата я проследява с изключително висока точност, а концентриран лазерен лъч се задържа върху уязвима част от нея. Целта може да бъде повреда на оптичния сензор, електрониката или самата конструкция, преди ракетата да достигне самолета.
Тук се крие и огромното потенциално предимство. Един изтребител може да носи ограничен брой противоракети и други средства за защита. Лазерът няма традиционен „пълнител“ – докато самолетът разполага с достатъчно електрическа енергия и системата може да отвежда произведената топлина, теоретично той може да извършва последователни прихващания.
Защо точно J-36?J-36 е необичаен самолет дори само по това, което може да бъде видяно досега. Машината беше забелязана публично за първи път при полет над Чънду през декември 2024 г. и обикновено е определяна като китайски боен самолет от шесто поколение, макар J-36 да остава неофициалното му обозначение.
Самолетът е огромен за изтребител, има безопашна конфигурация и, най-необичайното, използва три двигателя. Именно размерите му биха могли да се окажат сериозно предимство при интегрирането на оръжие с насочена енергия.
Причината е, че самият лазер е само част от проблема. За оръжие със стотици киловати е необходим сериозен източник на електрическа мощност, а голяма част от вложената енергия се превръща в топлина. Това означава необходимост от мощни генератори, охлаждане и достатъчно пространство за цялата система. Голям самолет като J-36 предоставя много повече възможности за подобна архитектура от традиционен лек изтребител. Засега обаче няма доказателства, че необичайната тридвигателна конфигурация е избрана конкретно заради лазерно оръжие.
Има и още една причина подобна защита да има смисъл. Въздушният бой постепенно се измества към все по-големи дистанции. САЩ разработват ново поколение далекобойни ракети въздух-въздух, включително AIM-260 JATM, а концепцията за бъдещ конфликт в Тихия океан включва голям брой пилотирани и безпилотни платформи, които могат да изстрелват ракети от стотици километри. Китай от своя страна развива собствените PL-15 и PL-17.
Ако бъдещият самолет може да унищожи част от идващите ракети непосредствено преди те да го достигнат, това променя съотношението между нападение и защита.
Американците опитаха – и се оказа много по-трудно, отколкото изглеждаКитай далеч не е първата държава, която преследва тази идея. Военновъздушните сили на САЩ работиха по програмата SHiELD (Self-Protect High Energy Laser Demonstrator), чиято цел беше именно лазерна система за защита на бойни самолети срещу ракети.
Програмата обаче приключи през 2024 г., без планираният лазерен модул да бъде изпитан на боен самолет. Причината не е, че лазерът не работи на теория, а че превръщането му в надеждно въздушно оръжие е изключително трудно.
Самолетът вибрира, маневрира и се движи с огромна скорост. Между него и целта има облаци, влага, прах и турбулентен въздух. В същото време лазерът трябва да задържи изключително концентриран лъч върху малка част от ракета, която също лети с огромна скорост.
И времето е безмилостно. При последната фаза на ракетна атака системата може да разполага само със секунди, за да открие целта, да я прихване, да насочи лъча и да вложи достатъчно енергия, за да я повреди. Колкото по-неблагоприятен е ъгълът на попадение, толкова по-голяма площ осветява лъчът и толкова по-дълго трябва да остане върху целта.
Затова показаното от Китай все още не доказва, че този проблем е решен.
Но има индикации, че разработката не започва от нулата. Китайски военни поръчки още през 2020 г. търсят компоненти за въздушна лазерна система, а китайски изследователи са работили върху проблема с точното насочване от движещ се и вибриращ самолет. AVIC съобщава и за изпитание през март 2024 г., при което разработвана система за проследяване е успяла да задържи цел върху дрон въпреки облаци, птици и увеличаващо се разстояние. Това не доказва възможностите на показаната сега система, но показва последователна работа в тази област.
Лазерът може да промени уравнението на въздушния бой
Най-интересното в китайската разработка всъщност не е самият лазер, а какво би станало, ако подобна технология действително заработи.
Днес един от начините да бъде преодоляна защитата на ценна въздушна цел е тя да бъде атакувана с множество ракети. Но всяка ракета струва пари, заема място и трябва да бъде физически носена от самолет или друга платформа. Лазерната система заменя част от това ограничение с друго – наличната електрическа мощност и способността за охлаждане.
Това потенциално отваря и друга интересна възможност. Няколко J-36 биха могли да защитават не само себе си, а и останалите самолети във формацията, насочвайки лазерите си към ракети, предназначени за съседна машина. Така големият китайски самолет би могъл да изпълнява не само ролята на изтребител или команден център за безпилотни апарати, но и на своеобразен въздушен защитен възел. Засега това е концептуален сценарий, а не потвърдена способност.
Междувременно разработката на самия J-36 продължава. На 21 септември в публичното пространство се появиха нови кадри от изпитателни полети на машината. Няма доказателства заснетите прототипи да носят лазерното оръжие, но появата им почти едновременно с презентацията на AVIC прави китайската програма още по-интересна за наблюдение.
Засега Китай не е показал изтребител, който сваля ракети с лазер. Показал е нещо по-конкретно от концептуална рисунка, но по-малко от готово оръжие – специализирана система за проследяване и насочване, няколко частично разкрити технически параметъра и визуална връзка с J-36.
Ако обаче китайските инженери успеят да превърнат тези 100 или повече киловата в надежден защитен лазер, J-36 може да се окаже интересен не само заради стелт формата, трите двигателя или огромните си размери. Той може да бъде един от първите бойни самолети, при които защитата срещу ракета вече не означава само да я избегнеш или заблудиш – а да я унищожиш с насочена енергия, преди тя да стигне до теб.