Група компании от китайската авиационна промишленост започна финалното сглобяване на демонстрационния свръхзвуков самолет TMS-10, който трябва да се превърне в платформа за изпитване на технологиите за бъдещия свръхзвуков пътнически транспорт. Самолетът се разработва като тих свръхзвуков самолет: основната задача на проекта е да се намали интензивността на звуковия удар при преодоляване на звуковата бариера и да се тестват аеродинамичните решения за гражданската авиация от ново поколение.
Една от ключовите характеристики на TMS-10 е оптимизираната форма на фюзелажа и крилaта, предназначена за управление на разпределението на ударните вълни. За разлика от класическите свръхзвукови самолети, които създаваха рязък звуков удар при полет над сушата, съвременните аеродинамични концепции са насочени към формирането на по-слаб и продължителен звуков удар.Например, подобен американски проект е този на самолета X-59 на НАСА, който прилага отразяването на звуковия удар към небето, а не към земята. Китайската концепция използва три аеродинамични плоскости на самолета (крила и Т-образна опашка) за контролирано омекотяване и отслабване на ударните вълни. При дозвукова скорост 3-метров прототип с тегло 12,5 килограма и размах на крилата 1,5 метра беше тестван на 30 юни 2025 година на летището в Динчжоу, провинция Хебей. Демонстрационният модел ускори до 0,2 Мах (166 км/ч) и доказа работоспособността и управляемостта на конструкцията на самолета.
Демонстрационният модел за преодоляване на скоростта на звука ще премине изпитания до края на тази година, но характеристиките му все още не са известни. По принцип проектът TMS-10 трябва да доведе до създаването на бизнес самолет за 10-15 пътници със свръхзвукова крейсерска скорост от 2 Мах (около 2450 км/ч). При дозвукова скорост той ще може да ускорява до 0,9 Мах, или около 1102 км/ч. Полетът от Пекин до Шанхай с този самолет ще отнема 30 минути вместо 2 часа, както е днес. Разстоянието по въздух между Пекин и Шанхай е около 1050-1075 километра.
Разработката на TMS-10 отразява общата световна тенденция към преход от проекти за граждански свръхзвукови самолети от първо поколение към по-сложни концепции, отчитащи екологичните ограничения, изискванията за шум и ефективността. Освен аеродинамиката, бъдещите свръхзвукови самолети ще трябва да решат задачите за намаляване на разхода на гориво, създаване на компактни и надеждни двигателни установки, както и адаптиране на летищната инфраструктура.