Нови данни от марсохода „Perseverance“ на НАСА са показали, че районът „Margin Unit“ на вътрешния ръб на кратера „Джезеро“ е преживял много по-сложна история на взаимодействие с вода, отколкото се предполагаше въз основа на наблюденията от орбита. Учените са очаквали да открият седиментни скали от древно езеро, но марсоходът е установил три варианта на въздействието на водата върху магматичните скали – както вътрешни, така и външни. Водата тогава е била навсякъде, което дава надежда, че Марс някога е бил обитаем свят.
В горната част на геоложката формация Margin Unit (това име ѝ е дадено от екипа на марсохода), разположена на около 265 метра над най-ниските участъци на вече изследваната област на кратера, „Perseverance“ е открил едрокристален материал с оливин и минимални признаци на взаимодействие с вода. Такава структура сочи към бавно охлаждане и издигане на магма от дълбините на Марс. Тя е излязла на повърхността, когато на планетата вече почти не е имало вода.
Въпреки това, с намаляването на височината на образуванието, характерът на скалите се е променял: кристалите на оливина са се разрушавали, а пространството между тях се е запълвало с кварц. Особено важно се е оказало наличието на карбонати и силикатни минерали. На Земята реакцията на оливина с вода може да освобождава водород, който потенциално служи като източник на енергия за микроорганизмите, като едновременно с това образува карбонати и силициев диоксид, а това могат да бъдат косвени признаци за древен живот.
Изглед към изследваната геоложка формация
Изглежда, че магмените скали са взаимодействали с циркулиращите подземни води, богати на въглероден диоксид. Неутрални или слабоалкални потоци са прониквали в пукнатините на оливиновата скала и са допринесли за образуването на карбонати, които по-късно са се запазили под формата на устойчиви гребени след разрушаването на околния материал. С други думи, Марс е имал почва, наситена с вода и потенциално подходяща за бурен микробен живот.
Друг признак за активност на водата в тази местност изглежда е свързан вече с древното езеро „Джезеро“ или с промяна в състава на подпочвените води: карбонатите частично са се преразпределили, а в порите на минералите се е отлагал силициев диоксид. „Perseverance“ е изследвал над 185 изхода на коренни скали с помощта на SuperCam – система, способна дистанционно да изпарява материал с лазер на разстояние до 6,5 метра и да анализира химичния състав на образуваната плазма.
И накрая, третият признак за вероятно взаимодействие на вода в тази местност е получен от следи от просмукване на горещи хидротермални води през по-млади пукнатини. В източната част на Margin Unit са открити минерални жили с дебелина около 25 сантиметра, съдържащи, наред с другото калциев сулфат и флуорит. Последният е особено важен: на Земята флуоритът често се образува при циркулацията на нагрята вода през вулканични скали.
По този начин Margin Unit се оказа своеобразен геоложки архив, в който последователно са се запазили следи от подземни води, древно езеро и по-късна хидротермална система. Все още не е възможно да се определи възрастта на отделните епизоди, но самата последователност от взаимодействия предоставя нов материал за реконструкция на климата, водния цикъл и потенциалната обитаемост на ранния Марс.