Тайната, свързана с Кумранските свитъци от Мъртво море вероятно най-накрая е намерила своето обяснение. Десетилетия наред учените спореха дали Кумранската секта наистина е следвала своя необичаен 364-дневен календар или тази система е съществувала само като религиозен и теоретичен идеал.

Изследване на Университета в Тел Авив предполага, че и двете версии може да са отчасти верни. Според предложената реконструкция сектата вероятно е използвала този календар в ранния период от своята история, когато разногласията относно религиозните дати са допринесли за отделянето ѝ от йерусалимския религиозен елит. По-късно системата може да е била изоставена поради фундаментален астрономически проблем и промяна в политическите отношения с хасмонейското ръководство при Александър Янай.

Изследването е проведено от професор Ешбал Рацон от катедрата по еврейска философия и от Института по история и философия на науката и идеите „Кона“ към Факултета по хуманитарни науки „Ентин“. Резултатите са публикувани в тримесечното списание Tarbiz Quarterly for Jewish Studies.

Календар, изграден на базата на 52 идеални седмици

Кумранският календар се различава коренно от лунно-слънчевия календар, който е определял еврейския религиозен живот през периода на Втория храм. Годината му се е състоила от точно 364 дни, което се дели на седем без остатък. Това е давало 52 пълни седмици всяка година и гарантирало, че религиозните празници винаги ще се падат на един и същи ден от седмицата. За членовете на Кумранската секта тази подредена структура не е била просто математическо удобство. Те са смятали, че тя отразява съвършената божествена система.

Календарът е имал също така политическо и религиозно значение. Властите на Храма в Йерусалим са определяли важните дати според действащия календар, но сектата е отхвърляла самата идея, че човешките лидери трябва да притежават такава власт. Нейните членове са вярвали, че датите вече са били установени от Бога при Сътворението на света и затова не трябва да се променят от хората.

Скритият проблем с 364-те дни

Именно тази особеност, която е правела Кумранския календар толкова изящен е създавала и сериозен практически проблем. Годината от 364 дни е с над един ден по-къса от астрономическата година, която трае около 365 дни. На пръв поглед това разминаване изглежда незначително, но с течение на времето то неумолимо нараства. Ако се следва тази система в продължение на 20 години без корекции, религиозните празници ще се изместят с почти четири седмици спрямо сезоните. След няколко десетилетия празник, свързан с пролетта, би могъл в крайна сметка да се падне през есента или дори през зимата.

Това би било особено проблематично за общност, чиито религиозни празници са били тясно свързани със земеделието, реколтата, първите плодове и сезонния цикъл. Проблемът може да се сравни с часовник, който изостава с една минута всеки ден. В началото грешката е почти незабележима, но след изтичането на достатъчно време часовникът престава да отразява реалното време.

Изследването на професор Рацон предполага, че нещо подобно може да се е случило и с Кумранския календар. Въпреки че системата е била концептуално изящна и математически подредена, тя постепенно се е отдалечавала все повече от естествения сезонен цикъл, който е трябвало да организира.

Използван ли е календарът в действителност?

През годините учените предложиха няколко обяснения за тази загадка. Някои предполагаха, че общността в Кумран периодично е добавяла допълнителни дни или седмици, за да поддържа календара в синхрон със сезоните. Други твърдяха, че 364-дневната система никога не е била предназначена за ежедневна употреба и е функционирала единствено като идеализирана религиозна схема.

Професор Рацон твърди, че Свитъците от Мъртво море не подкрепят ясно нито едно от тези обяснения. Вместо това той посочва доказателства, че календарът е бил от изключителна важност за религиозната идентичност на сектата и е съставлявал значителна част от нейните разногласия с религиозните власти в Йерусалим. Почти 20 свитъка, открити в Кумран са били посветени на календарите и астрономията – необичайно голям брой, който показва колко важни са били тези теми за общността.
„Книгата на юбилеите“, едно от важните произведения, запазени в библиотеката в Кумран остро критикува преобладаващия лунен календар. Тя представя 364-дневната система като първоначалния календар, даден на Мойсей на планината Синай.

Календарът в центъра на религиозния конфликт

Въз основа на тези свидетелства професор Рацон предлага различен исторически сценарий. Той твърди, че Кумранската секта активно е спазвала 364-дневния календар през периода на своето формиране през II век пр.н.е. опорът за това как трябва да се измерва свещеното време може да е засилил конфликта на сектата с религиозните лидери в Йерусалим и да е допринесъл за нейната изолация. Но с изминаването на десетилетията нарастващото несъответствие между календара и сезоните ставаше все по-трудно за пренебрегване.

Политическите обстоятелства също са се променили. Отношенията между Кумранската секта и управляващата династия на Хасмонеите са се подобрили по времето на Александър Янай. Той е подкрепял галаха, близка до тази на сектата и се е противопоставял на фарисейското ръководство. Според изследването тази променяща се политическа обстановка може да е улеснила сектата да се откаже от предишната си твърда позиция и да приеме по-практичния календар, използван в Храма. Първоначалният календар на сектата не е изчезнал непременно от нейното религиозно мислене. Вместо това той е могъл да се запази като идеална система, считана за валидна по времето на Сътворението на света и, вероятно, предназначена да се възстанови в Дните на края.

Възможно решение на загадката на свитъците от Мъртво море

Такова тълкуване би могло да обясни защо 364-дневният календар заема толкова важно място в Кумранските текстове, въпреки че, по всичко личи, е изчезнал от практическото историческо употреба.

„Кумранският календар дълго време се считаше за една от определящите черти на Кумранската секта, но също така и за една от най-загадъчните тайни на Свитъците от Мъртво море. Настоящото изследване предлага алтернатива на привидното противоречие между функционалния и теоретичния календар. Напълно възможно е календарът наистина да е бил използван през определен период от време, но след това, като е загубил практическата си роля поради както вътрешни проблеми, така и политически промени, да се е превърнал в религиозен идеал и символ на идентичност. Това би обяснило както централното му място в Кумранските свитъци, така и постепенното му изчезване от историческата реалност“.

заключава професор Рацон