От това какъв тип оръжие може да бъде това, до последиците му за космическия боклук, съобщението, че американските военни разполагат с оръжия в орбита, повдига повече въпроси, отколкото отговори.

На 14 септември, по време на Конференцията за въздушна, космическа и кибернетична сигурност през 2026 г. в Мериленд, Трой Мейнк, 27-ият секретар на Военновъздушните сили на САЩ, изнасяше реч за това как армията предприема стъпки за защита на родината, когато между другото съобщи информация, която може да промени бъдещето на човечеството в космоса.

„Съединените щати разполагат с оръжия за космически контрол в орбита, способни да защитят обединените ни сили срещу вражески действия“, заяви той. С други думи: САЩ са поставили оръжие или цяла оръжейна система в орбита около Земята.

Това е първият път, в който дадена държава публично потвърждава, че е предприела подобна стъпка, макар да е общоизвестно, че САЩ, Китай и Русия от десетилетия разработват оръжия за извънземното пространство. „Не е изненада, че САЩ са разположили космическо оръжие“, казва Род Торнтън, изследовател по руска отбрана и сигурност в колежа „Кингс Колидж“ в Лондон.

Това, което никой не очакваше, бе внезапното и публично признание от страна на американските военни. „Да се каже изрично, че разполагат с оръжие в орбита, беше изключително неочаквано“, казва Виктория Самсън, главен директор по космическа сигурност и стабилност във фондация „Secure World“ във Вашингтон.

Въпреки че в изявлението липсваха подробности, историята може да ни помогне да разберем какво представлява това оръжие и как работи. Интересът на човечеството към космическите оръжия датира от времето на Студената война. През 1962 г. САЩ възпламеняват ядрена бомба на 402 километра (250 мили) над Тихоокеанския океан, за да видят какво ще се случи. Изпитанието, известно като Starfish Prime, освобождава огромен поток от радиация в орбита, предизвиквайки силни полярни сияния и аварии в електропреносната мрежа на Хаваите. Това мощно избухване на електромагнитна енергия случайно поврежда или унищожава една трета от тогавашните 24 спътника в орбита.

Хаосът, предизвикан от Starfish Prime, води до създаването на международни правила. Договорът за ограничаване на ядрените опити от 1963 г. забранява ядрените опити под вода, на повърхността и в космоса, а Член IV от Договора за космоса от 1967 г. забранява поставянето на оръжия за масово унищожение в околоземното пространство.

Доколкото ни е известно, в момента в орбита няма ядрени оръжия. В началото на 2024 г. обаче се появи тревожна информация, когато Белият дом информира европейските си съюзници, че Русия обмисля поставянето на ядрено устройство в орбита, което би нарушило международните договори. Малко след това стана ясно, че спътникът Космос-2553 тества технология за тази цел. Подобно оръжие най-вероятно няма да бъде насочено към Земята, а към основната мишена в съвременната космическа война: изкуствените спътници.

Към 18 септември 2026 г. около Земята обикаля армия от близо 17 000 спътника, според данни на астрофизика Джонатан Макдауъл, който следи космическите изстрелвания и отпадъци. Повечето осигуряват интернет връзка, други наблюдават времето и климата, а част от тях имат военни функции — помагат за насочване на войски, предаване на шифровани съобщения, управление на ракети и шпионаж.

Държави като САЩ, Китай, Русия и Индия вече са изстрелвали ракети от Земята, за да унищожат собствени спътници с цел да демонстрират възможностите си. САЩ разполагат и с модерна система за нападателна радиоелектронна борба: новата технология Meadowlands използва мобилни наземни станции за излъчване на мощни радиовълни към спътниците, прекъсвайки техните комуникации.

Всички тези системи обаче досега бяха базирани на повърхността на Земята. Досега нямаше доказателства, че в самия космос е разположена противоспътникова система. Какво тогава са изпратили американските военни?

Говорител на Космическите сили на САЩ не разкри подробности, заявявайки само, че терминът „космически контрол“ включва средства за „нападателни и отбранителни цели“.

Според изнесената информация няма данни оръжието да е насочено към обекти на земната повърхност; формулировката показва, че то е предназначено да действа в самото космическо пространство. Допълнителни данни от военни източници сочат, че новите технологии съчетават както кинетични, така и некинетични способности, подкрепени от изкуствен интелект (ИИ) за по-висока прецизност. В отговор Китайското външно министерство и Кремъл изразиха безпокойство, призовавайки космосът да остане чист от оръжия.

Възможно е оръжието да е проектирано за физическо повреждане или унищожаване на чужди спътници. Подобно „кинетично оръжие“ може да представлява малък спътник-прихващач, който се сблъсква с вражески обект, или спътник, изстрелващ снаряд в орбита.

„Кинетичните оръжия са изключително опасни, защото създават неконтролируеми космически отпадъци“, предупреждава Арън Боули, директор на Института за външното пространство към Университета на Британска Колумбия.

Тези отломки увеличават риска от космически боклук на хиляди километри над Земята. Този „боклук“ включва изразходвани ракетни степени, излезли от употреба апарати и фрагменти от предишни сблъсъци или опити на ракети. „Когато през ноември 2021 г. Русия проведе разрушителен тест на противоспътникова ракета, това създаде над 1800 проследими отломки“, напомня Самсън. Физическото унищожение на спътници в орбита може да има подобен катастрофален ефект.

Размерът на отломките варира от големи скални блокове до микроскопични парчета, по-малки от оризово зърно. Те се движат с скорост, многократно превишаваща тази на куршум, докато изгорят в атмосферата или отлетят в космоса — процес, който може да отнеме месеци, години или дори векове.

До момента Международната космическа станция и редица спътници нееднократно са променяли орбитата си, за да избегнат сблъсък. Ако обаче започне използване на кинетични оръжия в орбита, това може да предизвика верижна реакция — разрастващ се облак от отломки, който унищожава наред спътници на случаен принцип.

„Физическото унищожаване на спътници е недодялан подход“, смята Торнтън. Според него американското оръжие едва ли е кинетично.

Повечето експерти предполагат, че става дума за устройство за смущаване на комуникациите. Тъй като САЩ спазват политика за избягване на нови космически отпадъци, Самсън допълва: „Най-вероятно се касае за космическа система за заглушаване.“

Джонатан Макдауъл дори предполага къде може да се намира оръжието — в геостационарна орбита, на около 35 970 километра (22 350 мили) над екватора. „Заподозрян е клъстерът от малки спътници, които Космическите сили на САЩ разполагат в тази зона през последните години“, казва той. В този регион Русия и Китай също активно увеличават присъствието си.

Системата за заглушаване може да изглежда по-малко агресивна от физическото унищожаване, но според Торнтън тя може „из основи да подкопае баланса на силите, поддържащ ядрения мир от края на Студената война“.

Ако бъдат заглушени спътниците, управляващи ракетите на Китай или Русия (включително тези с ядрени бойни глави), тези държави вече няма да имат гаранция, че могат да насочат прецизно своето оръжие.

Всичко това засега са обосновани предположения. Точните характеристики на американското оръжие остават тайна. Едно обаче е сигурно: космосът официално се превърна в арена за водене на военни действия.

Остава въпросът защо САЩ решиха публично да разкрият съществуването му. Според Торнтън това е сигнал за възпиране: „Не закачайте нашите спътници, за да не посегнем на вашите.“

Самсън обаче изразява притеснение, че това може да нормализира милитаризацията на космоса. Има опасения, че съюзниците на САЩ също могат да започнат да разполагат свои оръжия в орбита, засилвайки надпреварата във въоръжаването.