Малка дива котка, която обитава мъгливите гори на Боливия, беше официално призната от учените за напълно нов вид от семейството на котките. Животното, наричано тилкайо (tilcayo) от местните общности, е част от групата на така наречените тигрови котки – малки петнисти диви хищници, срещащи се в Централна и Южна Америка. Това е първият случай от повече от 100 години насам, в който официално се дава научно наименование на неизвестен досега жив котешки вид.
Откритието е направено в планинските мъгливи гори Юнгас в Боливия – уникален регион с ниско разположени облаци, висока влажност и изключително богато биоразнообразие.
Тази дива котка има дължина на тялото около 46 сантиметра и тежи едва около 1,4 килограма, което я прави значително по-малка от средностатистическата домашна котка.
Изследователите са използвали задълбочени генетични данни, за да потвърдят, че става дума за напълно нов вид, и му дадоха научното наименование Leopardus tilcayo. При избора на научното име учените съзнателно запазват наименованието, използвано от местното население в продължение на поколения.
Паола Ногалес-Аскарунс, изследовател и един от авторите на проучването, публикувано в научното списание Current Biology, описва външния вид на животното: „Козината му е светлокафява, със специфични неравномерно оформени петна (розетки) по цялото тяло.“
За биологията и начина на живот на котката тилкайо все още се знае твърде малко. Останките от малки гризачи във фекални проби показват, че те вероятно съставляват част от неговото меню, а наблюденията загатват, че животното е по-активно през нощта.
Тигровите котки са изключително трудни за различаване само по техния външен вид, обяснява Джонас Лескроа, биолог от Университета в Антверпен и един от водещите автори на проучването. Преди това проучване те са били считани за един-единствен вид, преди генетичните анализи да разкрият съществуването на няколко различни вида.
Говорейки за новото откритие, Лескроа заявява: „Към този момент информацията ни е ограничена до двата живи екземпляра, които проучихме, и малък брой записи от фотокапани.“
Една от изследваните котки е 10-годишен мъжки, който днес живее в спасителния център за диви животни „Senda Verde“ в Боливия, след като преди това е бил отглеждан от местно семейство в техния дом.
Ногалес-Аскарунс разказва, че животното е привлякло вниманието на учените, защото неговите белези не са съвпадали с познатите описания, повечето от които се базират на бразилски видове котки. Това ги подтиква да проучат по-подробно кои точно видове тигрови котки обитават територията на Боливия.
Нейният екип анализира ДНК от 38 котки, събрани от няколко южноамерикански държави, включително осем образци от музейни екземпляри. Изследването установява, че тигровите котки всъщност представляват пет генетично различни вида.
„Никога не сме очаквали тази боливийска тигрова котка да се окаже отделен вид и никой досега не я беше определял като различно животно, подвид или нещо друго“, казва Лескроа.
Генетичният анализ показва, че линията на тилкайо се е отделила от останалите тигрови котки преди около 1,4 милиона години.
„Колкото повече са разликите в тяхната ДНК, толкова по-дълъг е периодът, през който тези линии са били физически разделени“, обяснява Лескроа, като допълва, че подобна разлика обикновено се приема за напълно достатъчна за определянето на отделен вид при котките.
В рамките на същото изследване екипът от учени описва и нов подвид тигрова котка в перуанската част на гората Юнгас, като му дава научното име Leopardus tigrinus antisuyo – в чест на Антисуйо, регион от древната Империя на инките.
Червеният списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), който проследява състоянието на видовете, в момента разглежда тигровите котки като два уязвими вида с намаляваща численост.
Изследователите вече са споделили своите разкрития с IUCN, като при предстоящия преглед съюзът ще оцени всяка от петте генетични линии поотделно. Видове като тилкайо могат потенциално да бъдат определени като застрашени от изчезване, когато бъдат оценени самостоятелно, предупреждава Лескроа.
Оценката ще бъде от изключително значение за горите Юнгас, които се считат за една от най-застрашените екосистеми в целия регион. Планинските гори са подложени на все по-голям натиск заради обезлесяването, разширяването на земеделските площи, пожарите, причинени от човека, и добива на полезни изкопаеми, посочва Ногалес-Аскарунс.
Тя добавя, че възстановяването на опожарените горски участъци, опазването на останалите естествени гори и поддържането на коридори между отделните местообитания са спешни приоритети.
Едуардо Ейзирик, един от водещите автори на проучването, обобщава значението на това откритие: „Да покажем на обществеността, че дори в такава емблематична група като котките все още има нови видове за откриване, носи изключително важно послание. По света има още много неоткрити видове и съществува голям риск те да изчезнат, преди изобщо да сме ги открили.“