Астрономи отбелязаха исторически пробив в космическите изследвания с откритието на най-младата екзопланета, регистрирана някога. Това „новородено„ на Вселената беше забелязано чрез преглед на стари архивни данни. Планетата, наречена Elias 2-24 b, предлага безпрецедентен поглед към най-ранните етапи от формирането на световете и вече предизвиква съществуващите теоретични модели.

Въпреки крехката си възраст, новооткритият свят е истински гигант. Elias 2-24 b е приблизително толкова масивна, колкото Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система. Това, което я прави уникална обаче, е нейната възраст. Учените оценяват, че тя е на по-малко от един милион години. За сравнение, Земята е на около 4,5 милиарда години, което прави Elias 2-24 b бебе в космически мащаб.

Планетата се намира на 450 светлинни години от Земята и все още циркулира из гъстия, въртящ се диск от газ и прах, от който е формирана. Предишният рекорд за най-млада екзопланета се държеше от четири различни свята, но всички те са на възраст над 5 милиона години.

Пропуски в досегашните теории за планетообразуването

Откритието хвърля в смут астрофизичната общност, тъй като съществуващите компютърни и теоретични модели трудно обясняват как толкова масивна планета може да се образува за толкова кратко време.

Анимация, изобразяваща Elias 2-24 b – най-младата екзопланета, открита до момента. Тя все още нараства в диска от газ и прах около своята млада родителска звезда. Източник: W. M. Keck Observatory/Adam Makarenko

Лукас Сиеза, съавтор на изследването и професор в Института за астрофизични изследвания в Чили, споделя: „Нашите модели за планетообразуване изпитваха затруднения да обяснят предишните рекордьори, които бяха на възраст над 5 милиона години. Elias 2-24 b ни показва, че дори в най-добрите ни модели все още липсват някои изключително важни физични процеси.“

Детективска работа в архивите на Keck

Откритието е направено от екип, ръководен от Андреа Бернарди, докторант в Университета Диего Порталес в Чили. Те са изследвали архивни данни, уловени от W.M. Keck Observatory в Хавай. Фокусът на проучването е бил насочен към младата звезда Elias 2-24, обградена от остатъчен диск от вещество. Предишни наблюдения на ALMA и Very Large Telescope на ESA загатнаха, че в прашния диск около звездата има празнина. Това навело учените на мисълта, че там може да се крие новообразувала се планета.

За да потвърди това, екипът е използвал данни от коронографа на телескопа W.M. Keck. Коронографите работят като блокират заслепяващата светлина от централната звезда. Това позволява на много по-слабата светлина, отразяваща се от орбитиращите планети, да бъде уловена от сензорите. Анализирайки седем далечни звезди с подобни дискове, екипът открива точно това, което търси.

„Би трябвало да има планети в тези празнини, тъй като те буквално ги издълбават, докато си проправят път през диска“, обяснява Бернарди. „И точно там открихме Elias 2-24 b.“

Бъдещето на космическите изследвания

Въпреки че в Млечния път непрекъснато се раждат нови звезди и планети, улавянето им в толкова ранен етап на развитие е изключително трудно. Досега астрономите бяха „слепи“ за свръх младите планети поради технологичните ограничения на съвременната апаратура. Потвърждението на Elias 2-24 b е станало възможно единствено благодарение на комбинирането на данни от няколко различни мощни телескопа.

Подробностите около това епохално откритие са официално публикувани в престижното научно списание The Astrophysical Journal Letters.