Семаглутид – активното вещество в популярните лекарства от класа GLP-1 като Оземпик може не само да потиска апетита и да подобрява показателите на кръвната захар. Изследване, финансирано от Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) е показало, че лекарството намалява редица вредни ефекти от стареенето и удължава живота на възрастни здрави мишки.

Изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли директно са сравнили семаглутида с ограничаването на калориите – една от най-известните методики за удължаване на живота при лабораторни животни. Лекарството успя да възпроизведе много от антистареещите ефекти на намаляването на калорийния прием, но в редица важни аспекти отиде още по-далеч.

Резултатите подсказват една интригуваща възможност: лекарствата от класа GLP-1 могат да повлияят на самия процес на стареене. По-ранни проучвания върху животни показват, че такива средства са способни да отложат появата на множество възрастови заболявания. Ако семаглутида въздейства върху биологичните механизми, които стоят в основата на стареенето, това може да обясни защо терапията с GLP-1 показва полза при толкова широк спектър от здравословни състояния.

За да установи какво може да постигне семаглутида, когато процеса на стареене вече е в разгара си, изследователска група под ръководството на Даника Чен, доктор по философия е прилагала лекарството на 20-месечни женски мишки в продължение на три месеца. В сравнение с мишките, които не са получавали лечение, животните, получавали семаглутид са показали по-добра мускулна и когнитивна функция. Анализът на генната активност също разкри подобрения в редица биологични показатели за стареене, включително намаляване на възпалението и забавяне на влошаването на способността на организма да възстановява и регенерира тъкани.

Резултатите относно продължителността на живота са се оказали особено впечатляващи. В отделна група, получавала семаглутид до самата смърт, медианната продължителност на живота била с почти 100 дни по-голяма, отколкото при нелекуваните мишки.

Тъй като семаглутида потиска апетита, изследователите са искали да разберат дали привидните антистареещи ефекти не се дължат просто на по-малкия прием на калории. За да проверят тази хипотеза, те директно са сравнили семаглутида с ограничаването на калориите. В продължение на пет месеца една група от 20-месечни женски мишки получавала семаглутид, а другата била поставена на диета с 24% ограничение на калориите, изчислена така, че да съответства на количеството храна, консумирано от третираните мишки. И двата подхода довели до множество сходни ефекти, а повечето физиологични показатели останали стабилни, но семаглутида се отличи в няколко области.

При мишките, получавали лекарството се наблюдавало подобрение в сравнение с изходните нива по отношение на изследователското поведение, пространствената памет и поддържането на нивото на кръвната захар. Скоростта на метаболизма им също останала като цяло непроменена, докато при животните на калорично ограничение метаболизмът се забавил. Тези разлики позволяват да се предположи, че семаглутид може да има по-широк ефект, отколкото просто да възпроизвежда ефектите от по-малкото хранене.

Получените резултати могат да отворят нови пътища в изследванията на дълголетието, но те не доказват, че Оземпик или други GLP-1 препарати са в състояние да удължат човешкия живот. Ще са необходими допълнителни клинични проучвания, за да се определи дали ефектите, наблюдавани при мишки, са приложими и при хората. Бъдещи клинични проучвания биха могли да изследват тези лекарства и при здрави възрастни хора. Ако в крайна сметка изследователите установят сходни ползи при хора без затлъстяване или диабет, потенциалните области на приложение на GLP-1 терапията биха могли значително да се разширят.