Учени от Китайската академия по лесовъдство заявиха, че сухите региони биха могли да покрият до 40% от сушата на Земята до края на 21-ви век. Изненадващо, най-значимият фактор за изменението на климата са повишаващите се нива на въглероден диоксид (CO2), което може всъщност да забави разширяването на сухите региони на планетата, съобщава Science Alert.

Сухите земи са региони, които са изправени пред сериозен недостиг на вода, където валежите са ниски в сравнение със загубата на вода чрез изпарение и транспирация от растенията.

„Разпространението на сухите климатични условия към преди това по-влажните региони може да изостри недостига на вода, деградацията на екосистемите и опустиняването, което представлява предизвикателство за глобалното устойчиво развитие. Предвид високата екологична уязвимост на сухите земи, са необходими нови оценки за обхвата на сухите земи и тяхното бъдещо преразпределение, за да се подпомогне адаптирането към изменението на климата и устойчивото развитие“, обясни екип от учени от Китайската академия по горите.

В ново проучване учените са използвали обновено климатично моделиране, за да картографират настоящото глобално разпределение на сухите земи и да прогнозират потенциалното им бъдещо разпространение.

За анализа сухите райони са били определени с помощта на показател, наречен индекс на засушаване (ИЗ), който е равен на количеството валежи в даден регион, разделено на потенциалното изпарение (PET), като районите с ИЗ под 0,65 се класифицират като сухи.

Сухите региони са разделени на четири подтипа, като по-голямата част от тях са класифицирани в световен мащаб като полусухи зони (14,72% от общата земна площ). Сухите зони са разположени предимно в Австралия и Китай и представляват 11,24% от земната повърхност. Сухите субхумидни зони са широко разпространени в Китай и Русия (6,35%), докато хиперсухите зони се срещат в Алжир, Либия и Саудитска Арабия и представляват 6,27% от земната повърхност.

Данните от 1994 до 2023 г. показват, че сухите райони представляват 38,58% от общата земна площ, с изключение на Антарктида. От 2071 до 2100 г. се очаква сухите райони да представляват 39,31-40,28% от земната повърхност, в зависимост от използвания сценарий за емисии на парникови газове, като най-голямо увеличение се наблюдава в хиперсухите зони.

Заслужава да се отбележи, че тези прогнози дават резултати, които са значително по-ниски от предишните прогнози, които предполагаха, че покритието на сухите земи може да достигне до 60% от световната суха площ до 2100 г. Горната граница на прогнозата от 40,28% обаче представлява колосално увеличение от 2,37 милиона квадратни километра в сравнение с базовата линия 1994–2023 г.; това е сравнимо с площта на Алжир или приблизително 30% от площта на Австралия.

Прогнозира се, че Австралия ще претърпи най-значителни промени в площта на сушата, следвана от Бразилия, като се очакват значителни промени и в Африка.

Учените вече заявиха, че връзката между атмосферната циркулация на Тихия океан и температурите в тропическия Индийски океан е рязко нарушена през последните десетилетия и след като изучават векове от историята на климата, те отбелязват, че тази промяна е изключителна.