Междузвездната комета 3I/ATLAS продължава да изненадва астрономите. Нови наблюдения, проведени с помощта на комплекса от радиотелескопи ALMA показват, че кометата съдържа необичайно голямо количество метанол. Неговото съдържание надвишава показателите на почти всички известни комети в нашата Слънчева система.

„Наблюдението на 3I/ATLAS е като вземане на отпечатъци от друга Слънчева система. Детайлите разкриват нейния състав и тя просто е препълнена с метанол, нещо, което обикновено не виждаме при кометите в нашата собствена система.“

споделя Натан Рот, водещ автор на изследването и професор в Американския университет Химичен отпечатък от друга Слънчева система

Изследователската група използвала Atacama Compact Array, част от ALMA в Чили за наблюдение на 3I/ATLAS на няколко дати в края на 2025 година, когато кометата се приближавала към Слънцето. С нагряването на ледената повърхност на кометата от слънчевата светлина газът и прахът изригвали навън, създавайки ярко облак (кома) около ядрото ѝ. Чрез изследване на молекулите в тази кома астрономите успели да определят химичния състав на материала, пренасян от кометата. Тъй като 3I/ATLAS е възникнала извън нашата Слънчева система, тези измервания предоставят рядка възможност да се проучи как могат да се образуват малки ледени тела в друга планетарна система.

Учените се съсредоточили върху слабите субмилиметрови сигнали на две молекули: метанол (CH₃OH) – вид алкохол и циановодород (HCN) – азотосъдържаща органична молекула, която обикновено се среща в кометите. ALMA показа, че 3I/ATLAS съдържа необичайно високо количество метанол спрямо циановодорода. При две наблюдения изследователите измериха съотношението на метанола към HCN приблизително като 70 и 120. Тези стойности поставят 3I/ATLAS сред най-богатите на метанол комети, изследвани досега.

Необичайната химия сочи към различен произход

Измерванията позволяват да се предположи, че ледът вътре в 3I/ATLAS се е образувал при условия, силно различаващи се от тези, които са преживели повечето комети в нашата Слънчева система. По-ранни наблюдения с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ показаха, че когато все още е била далеч от Слънцето комата на 3I/ATLAS е била богата на въглероден диоксид. Новите измервания на ALMA добавят изобилието от метанол към нарастващия списък с необичайни характеристики на химичния състав на кометата. Високата разделителна способност на ALMA също така позволила на астрономите да проследят как различни молекули се отделят и се отдалечават от кометата. В крайна сметка наблюденията разкрили поразителен контраст между метанола и циановодорода.

По всичко личи, че циановодородът произхожда предимно от централното тяло на кометата – ядрото. Това поведение е типично за кометите в нашата Слънчева система. В същото време метанолът произхожда както от ядрото, така и от малките ледени частици (зърна), плаващи в кометата.

Малките ледени зърна се държат като мини-комети

Тези малки ледени зърна всъщност се държат като миниатюрни комети. Когато 3I/ATLAS се приближава към Слънцето и температурата се повишава, ледът вътре в зърната се превръща в газ и отделя допълнително метанол в околностите. Астрономите преди са наблюдавали подобно поведение при някои комети в нашата Слънчева система. Това обаче е първият случай, в който изследователите са проследили в детайли физиката на този тип дегазация при обект, възникнал в междузвездното пространство.

Кометата 3I/ATLAS е едва третият потвърден обект, наблюдаван при навлизането му в нашата Слънчева система от междузвездното пространство след 1I/Оумуамуа и 2I/Борисов. Изследванията на тези предишни посетители също разкриха необичайни характеристики.

С откриването и изследването на нови междузвездни обекти от астрономите всеки от тях предоставя още една възможност да се сравни нашата Слънчева система с планетарните системи в други части на галактиката. Необичайният химичен състав на 3I/ATLAS добавя още един интригуващ елемент към общата картина за това как планети, комети и други малки тела се образуват около далечни звезди.