Ако сте използвали компютър през 90-те години, има голяма вероятност зеленият фон и пикселизираните гърбове на картите да са се запечатали в мускулната ви памет. Пасиансът (Solitaire) на Microsoft се превърна в стандартния начин да убиете няколко минути пред компютъра, после още няколко, докато на практика не се превърна в синоним на работата в офиса.
Това, което може би не знаете, е, че играта е имала и друга цел. Microsoft не е включила пасианса в Windows само за да даде на хората нещо, с което да си играят. Картовата маса също така е давала на новодошлите възможност да свикнат с използването на мишката без голям риск.
Windows имаше проблем с мишката – потребителите на DOS години наред вършеха почти всичко чрез клавиатурата
За да разберете защо една игра с карти се оказа толкова полезна за Windows, трябва да се върнем към ранната история на Windows и неговото развитие в графична операционна система. Когато Windows 3.0 се появи през 1990 година, много потребители на DOS все още бяха свикнали с текстови подсказки, команди от клавиатурата и софтуер, създаден така, че ръцете да остават върху клавишите на клавиатурата. Разбира се, имаше и изключения. Microsoft Word вече беше по-стар от Windows, а неговата DOS версия поддържаше мишка, но това все още беше далеч от начина, по който повечето хора взаимодействаха с компютрите си.
Мишката изглеждаше чужда на много опитни потребители. Трябваше да отделите ръка от клавиатурата, да хванете пластмасово устройство и да го движите, само за да направите нещо, което би могло да се свърши по-бързо с клавишна комбинация или команда. Windows 3.0 изискваше от хората да работят по съвсем различен начин. Посочването, кликването и плъзгането станаха основни елементи при навигацията в графичния му интерфейс, което означаваше, че потребителите трябваше да свикнат с физически движения, които DOS рядко изискваше.
Предизвикателството беше, че тези движения не ставаха инстинктивни за една нощ. Да вземете нещо от екрана, да го плъзнете по работния плот и да го пуснете на друго място може би сега е рефлекс, но човек, който използва мишка за първи път все пак трябваше да развие координацията, за да го прави надеждно.
Пасиансът превърна практиката в нещо интересно – плъзгането на картите научи хората на същите движения, които Windows очакваше навсякъде другадеИменно в това пасиансът се вписваше необичайно добре. Много хора вече знаеха как се играе „Клондайк“, така че можеха да се съсредоточат върху използването на мишката, без да се налага да усвояват едновременно нова игра и нов интерфейс.
Преместването на карта от една колона в друга означаваше кликване, задържане, плъзгане и пускане, което отразяваше същото основно движение, което Windows използва за действия като преместване на файл в папка. Кликването върху тестето и избирането на отделни карти също ви принуждаваше да развиете точността на курсора, която графичният интерфейс изискваше.
Solitaire също така предоставяше незабавна обратна връзка с ниска заложена стойност. Ако не плъзнешете картата правилно, тя се връщаше на мястото си. Ако пропуснете това, върху което се опитвате да кликнете, нищо не се случваше. Да правите това отново и отново в рамките на игра с карти беше много по-малко скучно, отколкото да упражнявате движенията с мишката само за самото упражнение и можеше да прекарате доста време в усъвършенстване на координацията си, докато си казвате, че просто убивате няколко минути.
Тази обучителна роля не беше някаква хитра интерпретация, измислена от хората десетилетия по-късно. Самата Microsoft описа пасианса като начин да направи Windows по-малко плашещ, като същевременно помага на новодошлите да свикнат с мишката.
Играта преживя урока
Още когато Solitaire се предлагаше като част от Windows 7, първоначалната ѝ образователна стойност отдавна беше избледняла. Мишката вече беше нещо обичайно, но играта се беше превърнала в една от онези класически игри за Windows 7 и XP, които хората все още възстановяват в съвременните версии на Windows, преживявайки множество преработки на интерфейса и поколения компютри.
Тя все още е широко разпространена и днес, само че в по-различна форма. Microsoft Solitaire Collection вече включва няколко варианта на пасианса, както и постижения, ежедневни предизвикателства, запазване в облака, реклами и премиум абонамент. Microsoft Solitaire в крайна сметка направи скок и към смартфоните, пренасяйки игра, създадена за упражняване на работата с мишката, към устройства, които изобщо не се нуждаят от мишка.