Ново проучване показа, че съзнателната промяна в ритъма на дишането може да повлияе на вземането на решения, като променя активността на сърцето и мозъка. Учените от Германския институт за хранене на човека в Потсдам-Ребрюке (DIfE) и берлинската клиника „Шарите“ установиха, че бавното издишване повишава вариабилността на сърдечния ритъм и прави мозъка по-възприемчив към наградата, което е свързано с по-смели решения.

Бързото дишане и ускореното сърцебиене често се свързват с вземането на бързи решения. В стресови ситуации хората обикновено стават по-предпазливи, опитвайки се да избегнат загуби – било то при напрегната ситуация на работното място или при бърз избор на храна. Бавното дишане и спокойното състояние на сърдечно-съдовата система обаче могат да допринесат за по-позитивна оценка на потенциалните резултати и да повишат готовността за поемане на риск.

Как дишането свързва тялото и мозъка

Вземането на решения традиционно се разглеждаше като процес, съсредоточен предимно в мозъка. Новото проучване изследва по-широка възможност: сигналите от други части на тялото могат да променят активността на мозъка и да повлияят на избора на човека.

„Нашите решения рядко се определят само от външна информация. По-скоро преценката ни възниква от взаимодействието между когнитивните процеси и текущото състояние на тялото. Досега не беше известно как съзнателната регулация на тялото, например чрез целенасочено дишане може активно да контролира процеса на вземане на решения. Искахме да предизвикаме физиологична промяна, като използваме бавен дихателен ритъм, за да променим качеството на нашите решения.“

обяснява Сойон Пак, ръководител на отдела по невробиология на вземането на решения и храненето в DIfE

Учените наблюдаваха 41 здрави участници, които вземаха рискови решения при контролирани условия на дишане. Участниците следваха визуални инструкции: дишаха или в обичайния си ритъм, или забавяха дишането, удължавайки фазата на издишване (съотношение вдишване към издишване 2:8). Докато участниците изпълняваха поредица от решения, свързани с риск, екипът измерваше техните физически и неврологични реакции. Функционалната магнитно-резонансна томография следеше мозъчната активност, като едновременно с това се регистрираха дихателните модели, сърдечната дейност, кожната галванична реакция и реакциите на зениците.

Тази комбинация от измервания позволи да се провери дали удълженото издишване само намалява сърдечната честота, както и дали пряко променя начина, по който мозъкът обработва потенциалните награди.

Удълженото издишване измести избора в посока на наградата

Резултатите показаха, че удълженото издишване забавя сърдечния ритъм и е свързано с по-рисковани решения. Важно е да се отбележи, че промяната се дължи на по-голямото внимание към възможните награди, а не на намаляване на тревогата от потенциални загуби. Участниците продължаваха да реагират по същия начин на загубите. Изследователите откриха също така по-силна активност във вентромедиалната префронтална кора и предклина. Тези области на мозъка участват в обработката на наградите и регулирането на времевите интервали между сърдечните съкращения – показател, известен като вариабилност на сърдечния ритъм.

„Нашето проучване подчертава трансформиращата роля на дихателните интервенции. Взаимодействието между дишането и сърдечната динамика прави мозъка по-възприемчив към наградите.“

обяснява водещият автор на проучването Венхао Хуан Какво означава това за дихателните техники

Проучването допълва разрастващата се област на изследванията на връзката между тялото и мозъка и потвърждава невровисцералните модели, според които физическото състояние на човека може да окаже силно влияние върху когнитивните процеси.

„Дихателните техники съпътстват човечеството от хилядолетия насам в различни религии и култури. С това проучване предоставяме научно доказателство, че това е надежден и целенасочен метод, способен да контролира нашите решения.“

казва Пак

Тъй като контролираното дишане е просто и относително лесно за усвояване, изследователите смятат, че то може да бъде полезен инструмент за ежедневна саморегулация. То може също така да се превърне в допълнителен немедикаментозен подход в клинични условия, особено при тревожни разстройства или депресия, които са свързани с нарушена вегетативна регулация и променени реакции към възнаграждението.