Френското Министерство на Европа и външните работи обяви на 4 септември, че прекратява използването на проекцията на Меркатор в дипломатическите си карти и ще премине към изображения, които представят площите на държавите и континентите по-коректно. Новината беше обявена от външния министър Жан-Ноел Баро по време на събитието La Fabrique de la diplomatie в Париж. Резултатът на пръв поглед е странен: Франция, Европа, САЩ и особено Русия изглеждат значително по-малки, докато Африка, Южна Америка и други райони около екватора внезапно заемат много по-голяма част от картата. Но държавите, разбира се, не са променили размерите си. Променя се начинът, по който ги гледаме.
Защо картата на Меркатор ни подвежда вече повече от 450 годиниПроекцията е създадена през 1569 г. от фламандския картограф Герардус Меркатор и всъщност никога не е била замислена като идеален начин да сравняваме размерите на държавите. Нейната голяма сила е морската навигация – тя запазва ъглите и позволява постоянният курс на кораб да се изобразява като права линия. Цената е все по-голямо изкривяване на площите, колкото повече се приближаваме към полюсите.
Затова Гренландия върху класическата карта изглежда почти толкова голяма, колкото Африка. В действителност Африка е приблизително 14 пъти по-голяма. По същия начин Европа, Северна Америка и Русия получават много по-голямо визуално присъствие, отколкото реалната им площ предполага. Самото френско външно министерство посочва именно този проблем като причина за промяната.
Според Баро подобни деформации постепенно се настаняват и в начина, по който възприемаме света. Или както обобщи френският министър: промяната на картата не променя света, но коригирането на неточното му изображение е въпрос на вярно представяне.
Франция избира Eckert IVСпоред Le Monde новият френски планисфер използва проекцията Eckert IV, разработена от германския картограф Макс Екерт през 1906 г. Тя принадлежи към т.нар. equal-area проекции – площта на отделните части от земната повърхност остава в правилно съотношение. Това означава, че Африка действително изглежда толкова огромна спрямо Европа и Гренландия, колкото е в реалността.
Eckert IV обаче също не е „перфектна карта“. Тя запазва площите, но изкривява донякъде формите, разстоянията и посоките. Това е неизбежно: невъзможно е сферичната Земя да бъде разгъната върху плосък лист, без нещо да бъде деформирано. Eckert IV е представена през 1906 г. именно като равноплощна проекция за световни карти.
ООН вече гласува: 164 държави подкрепиха промянатаФренското решение съвпадна с много по-голяма международна инициатива. На 4 септември Общото събрание на ООН прие резолюцията „Correct the Map“, внесена от Того от името на африканската група и подкрепена от Африканския съюз. Предложението получи 164 гласа „за“, един „против“ и шест „въздържал се“. Единствената държава, гласувала против, бяха САЩ.
Самият проект фигурира в официалната програма на Общото събрание като A/80/L.104 – „Correct the Map: Rebalancing global cartographic representation“. Резолюцията не забранява проекцията на Меркатор. Тя насърчава международните организации, образователните системи, издателствата, медиите и дигиталните платформи постепенно да използват карти, които представят площите по-точно. Африканският съюз вече беше направил още една крачка през февруари 2026 г., когато официално прие Equal Earth и призова държавите членки да я използват и при преработването на учебните програми.
Equal Earth е много по-нова – създадена е през 2018 г. от Боян Шаврич, Том Патерсън и Бернхард Джени. Подобно на Eckert IV тя запазва правилното съотношение между площите, но е разработена така, че едновременно с това континентите да запазят сравнително естествен и познат вид.
Това вече е и геополитически спорЗад дебата има не само математика. Кампанията „Correct the Map“ твърди, че постоянното визуално смаляване на Африка е оформяло представите за мястото на континента в света. Африканският съюз определя промяната като част от усилията Африка да бъде представяна според действителния си мащаб и значение. И тук картографията се среща с политиката.
Le Monde обръща внимание и на Русия, където Владимир Путин предложи 2027 г. да бъде обявена за „Година на географията“, като сред основните събития посочи създаването и утвърждаването на нови карти на Руската федерация. Руски официални изказвания поставят особен акцент и върху Арктика. Le Monde свързва бъдещите руски карти и с анексираните украински територии и руските амбиции в Арктика, но това вече е геополитически анализ на изданието, а не отделно официално решение за картографска проекция.
Именно това прави историята много по-интересна от обикновена смяна на една карта с друга. Картите никога не са просто рисунки на държави и граници. Избраната проекция определя какво изглежда огромно, какво малко и кое подсъзнателно поставяме в центъра на света.
След повече от четири века господство проекцията на Меркатор вероятно няма да изчезне – тя продължава да има напълно легитимни приложения, особено в навигацията. Но като универсална картина на света позицията ѝ вече изглежда все по-трудна за защита.
И когато отворим новата карта, светът няма да е станал различен. Просто за първи път много от нас ще го видят в истинските му пропорции.