Гейминг на Linux в продължение на пет години: Готова ли е платформата да замени Windows?

Спомням си много добре времената, когато самата фраза „гейминг на Linux“ караше хората да се смеят. Всичко обаче се промени в началото на 2022 г. с появата на оригиналната преносима конзола Steam Deck. Тя използваше операционната система SteamOS (базирана на Linux) и съвместимия слой Proton (базиран на технологията Wine), който превеждаше игрите, създадени за Windows. Почти за една нощ играенето на Linux премина от абсолютно немислимо до предпочитано решение. Преводът на игри стана толкова добър, че в редица случаи Linux дори превъзхожда Windows по производителност. Днес вече можем съвсем сериозно да зададем въпроса: може ли Linux напълно да замени Windows на вашия геймърски компютър?

Играя на Linux от близо пет години, като започнах с първите си стъпки около излизането на Steam Deck. Първоначално запазих основния си геймърски компютър с Windows, а преносимата конзола използвах за по-малко взискателни и независими инди заглавия. С течение на времето обаче предимствата ме убедиха напълно. Преди година окончателно премахнах Windows от моя хардуер и го замених с Bazzite — специална Linux дистрибуция, базирана на SteamOS, която е перфектна за потребители, идващи от Windows. Вече повече от година нямам никакъв досег с операционната система на Microsoft и продължавам да играя абсолютно безпроблемно.

Без абсолютно никакво преувеличение мога да потвърдя, че почти всяка игра на Linux просто работи. Това важи за десетки самостоятелни и многопотребителски заглавия, включително тежки високобюджетни AAA игри. В около 95% от случаите е достатъчно просто да натиснете бутона за старт. В други 4,99% от случаите се изисква съвсем лека корекция — например смяна на версията на Proton, добавяне на команда за стартиране или много редкo промяна във файловете на играта. Едва в останалите 0,01% от случаите (които се броят на пръстите на едната ръка) дадена игра така и не тръгна въпреки всички опити.

Официалната статистика напълно подкрепя това наблюдение. Програмата за съвместимост на Steam включва близо 9 000 напълно потвърдени заглавия, а ако добавим и тези от категорията за играеми заглавия, бройката достига близо 30 000 игри. Общностната система за оценки ProtonDB показва, че едва 1% от най-популярните игри изобщо не могат да стартират. Важно е да се отбележи, че фактът, че дадена игра не е официално тествана, въобще не означава, че тя е неизползваема. Много неофициални заглавия тръгват без абсолютно никакви проблеми. Основният въпрос вече не е дали Linux може да пусне дадена игра, а колко добре ще върви онази, която искате.

Ако имате познания в областта на Linux гейминга, вероятно знаете, че игрите с агресивна защита срещу читове често изобщо не работят. Изключително популярни заглавия като „Fortnite“, „Battlefield 6“ и „League of Legends“ са напълно неизползваеми на Linux. Ако това пречи на желанието ви да преминете към тази операционна система, това е напълно разбираемо.

За подобни ситуации обаче съществуват алтернативни решения. Можете да използвате услуги за облачен гейминг като NVIDIA GeForce NOW, която предлага безплатни сесии до един час, а годишният абонамент струва около 91 евро (съпоставимо с цената на популярни стрийминг услуги) и разполага с официално приложение за Linux. Освен това много популярни онлайн игри работят безупречно на Linux. Всички заглавия на Valve като „Counter-Strike“ функционират отлично, както и любими заглавия като „ARC Raiders“ и „Helldivers 2“.

Въпреки това бъдещето на защитата срещу читове на Linux остава сложно. Изискванията на разработчиците стават все по-строги, като например изискването за Secure Boot при „Battlefield 6“. За момента Linux не е подходящ за хора, които играят предимно тежки онлайн състезателни игри.

Един от най-големите проблеми на Windows винаги е била слабата поддръжка на геймпадове. Опитът на Microsoft да въведе режим за контролери чрез функцията Full Screen Experience (или Xbox режим) се оказва неудобен, бавен и недоработен, като натрапва редица излишни функции.

За разлика от него, при операционни системи като SteamOS или геймърски дистрибуции като Bazzite, CachyOS и Nobara, интеграцията на контролери е на най-високо ниво. Всичко в интерфейса е пригодено така, че да можете да управлявате цялата си библиотека без да докосвате мишка или клавиатура. Това прави Linux абсолютен победител при преносимите конзоли и компютрите, свързани директно към телевизора в дневната.

Ако цялата ви колекция от игри е в Steam, преминаването към Linux е изключително лесно. Затрудненията възникват, когато искате да играете заглавия от други магазини за игри като Epic Games Store, GOG или Amazon Prime.

Въпреки че приложения като Heroic Launcher улесняват инсталирането на тези игри, за да ги стартирате удобно в режим за контролер, се налага ръчно да ги добавяте към Steam през настолния режим на системата. Това създава известно допълнително затруднение, макар че в бъдеще се очаква появата на официално Linux приложение от Epic Games, което ще направи процеса много по-директен.

Докато Windows редкo има проблеми със съвместимостта на хардуера, при Linux използването на затворени патентовани технологии понякога води до затруднения. Исторически пример за това бяха проблемите с драйверите на NVIDIA и техния основател Линус Торвалдс, макар че с времето поддръжката за тях се подобри значително.

Пресен пример за подобно предизвикателство е поддръжката на стандарта HDMI 2.1, който е от съществено значение за игра при 4K резолюция със 120 Hz и технологията VRR. Въпреки че поддръжката за него вече е включена в ядрото на Linux, внедряването му все още се съпътства от бъгове и първоначални технически проблеми, които изискват допълнителна настройка от страна на потребителя. Това е пример за малките детайли, в които Linux все още отстъпва, но те не са достатъчни, за да ви накарат да се откажете от системата.