Ако разполагате с голяма колекция от дискове, очевидно е, че ще искате да се грижите за тях и преди всичко, да поддържате колекцията чиста. Въпреки това, както предупреждават експертите от Digital Archivist – група, занимаваща се със съхранението на цифрови ценности – понякога може несъзнателно да навредите на скъпоструващите носители.

Дисковете имат ограничен срок на експлоатация, но основният проблем, за който се говори е въздействието на слънчевата светлина. По-точно – ултравиолетовото лъчение, което може да окисли отразяващия слой. Въпреки това специалистите от Digital Archivist обръщат внимание на един аспект, който се анализира по-рядко, но според тях е не по-малко важен. Става дума за дълготрайността на поликарбоната, тоест полимера, който представлява конструктивната основа на всички оптични носители, като CD, DVD, Blu-ray и други.

Поликарбонатът изобщо не понася амоняка, дори и в газообразно състояние, обясняват Digital Archivist. Това вещество предизвиква явление, наречено амонолиза, което казано по-просто – води до химическо разграждане на пластмасата. При контакт с него дискът губи блясъка си, пожълтява и дори може да се напука на микроскопично ниво.

Но откъде се идва амонякът в близост до диска? — ще попитате вероятно. И тук произходът става неясен, защото често той се внася напълно несъзнателно от самите колекционери. Както е забелязано, амонячни съединения се съдържат в състава на много почистващи средства за дискове, а почти винаги ги има в течностите за стъкла или огледала, в които хората виждат алтернатива на първите. Освен това, както можем да разберем, вредният безводен амоняк се отделя в процеса на стареене и от някои кутии за компактдискове, особено от онези, които съдържат елементи от пенопласт и различни уплътнители.

От Digital Archivist подчертават, че дискът се почиства най-добре с мека микрофибърна кърпа, леко навлажнена с чиста вода. Всякакви химически препарати, макар и да изглеждат привлекателно на рафта в магазина, могат да причинят повече вреда, отколкото полза. Същото важи и за кутиите: колкото по-прости, толкова по-добре.