Технологичните компании обичат да се хвалят с почти безкрайните си бюджети за научни изследвания, обещавайки ни бъдеще, изпълнено с квантови компютри, сгъваеми екрани и всички онези джаджи, които ще използваме в „утрешния ден“. За да си осигурят правата върху тези идеи, корпорациите подават хиляди патенти всяка година. Вероятно бихте очаквали тези правни документи да обхващат неща като сложни алгоритми и усъвършенствани микрочипове, които ще захранват следващото поколение смартфони. Ако обаче се вгледате по-внимателно в архивите на Американското ведомство за патенти и търговски марки, ще откриете множество заявки, които са направо объркващи.
Най-големите и най-разпознаваеми технологични марки в света успешно са патентовали болезнено банални концепции или направо ужасяващи дистопични идеи. Тези патенти често карат наблюдателите на индустрията да се чудят или да се чувстват дълбоко разтревожени, питайки се как тези концепции са се промъкнали през предполагаемо строгия процес на преглед на интелектуалната собственост.
Това подчертава една странна реалност в технологичната индустрия: мегакорпорациите се втурват да претендират законно за собственост върху практически всичко под слънцето. И според тези патенти, понякога става дума просто за микроскопична промяна на идея, която вече съществува от години. По-внимателният поглед към тези странни патенти разкрива изключително забавна (макар и донякъде спорна) страна на света на потребителската електроника. От обикновена хартиена торбичка до кошмарна рекламна концепция – ето пет от най-странните патенти, притежавани някога от технологични компании.
Торбичката на Apple
Когато си мислите за продуктите, разработени в Купертино, веднага ви идват на ум безжичните слушалки и елегантните лаптопи на Apple. А когато купувате тези продукти от Apple Store вероятно мислите само за нещата, които изнасяте от магазина, а не за това, в какво ги носите. И все пак още през 2016 година технологичният гигант официално подаде заявка за патент за хартиена торбичка. В документа се описва конкретен контейнер, изработен от бяла, твърда, избелена сулфатна хартия с най-малко 60% рециклирано съдържание.
Причината за този изненадващо скучен патент всъщност произтича от факта, че компанията прокарва мащабни екологични инициативи. За да отчете това, но все пак да създаде торбичка, която да съответства на първокласното пазаруване, което компанията се стреми да предложи на клиентите си, Apple нареди на инженерния си екип да създаде специални усилващи вложки, които повишават структурната цялост на торбичката. Това беше невероятно преусложнено решение на ежедневен проблем в търговията на дребно, придружено от сложни диаграми, които изглеждат точно като обикновените торбички, раздавани във всеки универсален магазин.
Разбира се, лесно е да се подиграваме на корпорация, струваща няколко трилиона долара за това, че е патентовала сгъваема хартия, но този ход подчертава безкомпромисната отдаденост на Apple към контролирането на публичния си имидж. Защитата на структурния дизайн на торбичката не позволява на конкурентните търговци да имитират точно това превъзходно усещане при носене, което доказва, че технологичните гиганти са обсебени от всяка малка подробност.
Безупречно белите фонове за снимки на Amazon
При всички стоки в Amazon и един визуален елемент остава напълно постоянен: изолирани продукти, разположени на фона на идеално гладък бял фон. Този изчистен визуален стил улеснява ясното разглеждане на продукта и е бил крайъгълен камък на търговската фотография в продължение на десетилетия, широко използван още дълго преди дори да съществува интернет. Удивително е, че най-големият онлайн търговец в света успя да си осигури патент именно за тази изключително разпространена студийна постановка. В патентната заявка по същество се претендира за пълна собственост върху конкретния процес на заснемане на обекти на ярко осветен фон.
Одобрената патентна заявка прилича на наръчник за час по фотография в гимназията. В нея се описва как да се позиционира обектът, както и подробностите за настройката на останалите елементи, като например осветлението. Amazon успешно убеди патентното ведомство на САЩ, че това е уникално изобретение с достатъчно висока степен на оригиналност, а не широко разпространена фотографска техника. Това е все едно да се опитате да патентовате обикновен сандвич, като посочиш точното съотношение на съставките.
Естествено, това изключително претендиране за интелектуална собственост предизвика силно възмущение сред професионалната фотографска общност. Подаването на патента послужи предимно като странна защитна мярка и остава глупава, ако не и съмнителна бележка в историята на технологиите.
Автоматичният отговор „извън офиса“ на IBMПреди да тръгнат на тропическа ваканция или на изключително дълъг празничен уикенд, почти всеки офис служител по света настройва автоматичен отговор, в който се посочва, че е извън офиса. Това е полезна функция, която към момента е вградена във всяка по-голяма платформа за електронна поща в интернет. Но въпреки отдавнашната повсеместност на тази концепция, мултинационалният компютърен гигант IBM реши, че трябва да си осигури патент за „система за изпращане на електронни съобщения за отсъствие от офиса“ и в началото на 2017 година най-накрая го направи. Заявката беше подадена още през 2010 година, което беше много след като автоматичните отговори вече бяха станали стандартна практика в корпоративния свят.
Неразбираемото одобрение на този също толкова неразбираем патент предизвика незабавна и остра критика от страна на защитниците на цифровите права в интернет. Организации като Electronic Frontier Foundation посочиха, че предоставянето на правно право на собственост върху такава банална, ежедневна концепция е пълна „глупост“. Цялата основа на системата за интелектуална собственост се основава на това изобретението да е едновременно ново и неочевидно, а автоматизираните отговори за отпуск явно не отговарят на нито едно от двете условия. Критиците твърдяха, че позволяването на една огромна корпорация да притежава тази основна софтуерна функция може да доведе до катастрофални правни битки в цялата софтуерна индустрия.
IBM също така се сблъска с широко разпространена обществена реакция и безкрайни нападки в интернет, както се случи и когато се опита да замести персонала си с изкуствен интелект. В крайна сметка обаче IBM реши да постъпи правилно и да не прилага патента. Сега всеки може да настрои статуса си на „извън офиса“, без да се страхува, че ще бъде съден от корпорацията.
Рекламата на Sony, в която се вика името на марката
Почти всички мразят рекламите и всички се борим за дистанционното, за да заглушим или да прескочим всичко, което прекъсва любимите ни телевизионни предавания. Още през 2012 година Sony активно се опита да се възползва от това всеобщо раздразнение, като си осигури патент с официалното заглавие „Система за превръщане на телевизионни реклами в интерактивни мрежови видеоигри“. Макар това да звучи забавно на теория, реалните подробности, изброени в патентната заявка всъщност представляваха рекламен кошмар, който щеше да принуди зрителите да взаимодействат с рекламите вербално.
Най-шантавата част от всичко това, скрита в илюстрациите към патента показва зрител, изпънал се на дивана си, докато започва да се излъчва реклама на заведение за бързо хранене. За да спре рекламата, зрителят буквално трябва да извика името на марката директно към телевизора си. Според документа системата ще използва камера и микрофон, за да провери дали зрителите активно участват в скандирането на марката, преди да позволи предаването да продължи.
Това е концепция, която изглежда като извадена направо от антиутопичен научнофантастичен филм – на практика държи любимите ви телевизионни предавания като заложници, докато не се подчините на нещо, което прилича на някакъв тест за лоялност към марката. За щастие, Sony всъщност никога не внедри този кошмар в нито един от своите телевизори. Въпреки че патентът е валиден и изтича едва през 2030 година, да се надяваме, че Sony ще го остави зад гърба си като леко ужасяваща част от историята на интелектуалната собственост.
Чатботовете на Microsoft за починали роднини
Докато патентът на Sony е абсурден, този на Microsoft изглежда морално възмутителен. Загубата на близък човек е трагично преживяване за всеки, но Microsoft реши да проучи дали изкуственият интелект може по някакъв начин да облекчи болката. В края на 2020 година на корпорацията беше издаден патент, който описваше начин за създаване на чатбот за разговор, моделиран по образа на конкретен човек. Макар създаването на цифрови аватари да не е нещо напълно ново, формулировката на патента изрично посочваше, че обектът може да бъде „минало или настоящо“ лице, което отваря вратата за буквална цифрова некромантия.
Техническата рамка, предложена в подадените документи включваше събиране на големи количества лични данни за обучение на AI модела. Чрез анализиране на публикациите в социалните мрежи, личните имейли, текстовите съобщения, гласовите записи и снимките на починалия човек системата теоретично би могла да създаде чатбот, който точно да имитира личността и начина на говорене на конкретния човек. Това на практика обещаваше бъдеще, в което скърбящите близки биха могли просто да отворят приложение и да продължат да разговарят с цифрови призраци.
Не е изненадващо, че обществената реакция към тази идея беше смесица от дълбок ужас и етично възмущение. Критиците бързо посочиха огромните проблеми, свързани с липсата на съгласие при цифровото възкресяване на човек, който никога не е дал съгласие за този процес. Вследствие на тази негативна реакция ръководителите на Microsoft публично признаха, че концепцията е „тревожна“ и обещаха, че нямат никакви активни планове за разработване на такъв ужасяващ продукт.