България изрази солидарност с Германия след това, което Берлин определи като опит за хибридна атака с дрон, открит на летище „Лайпциг/Хале“, като заяви, че атаките срещу европейски партньори и съюзници са неприемливи.
„Хибридните атаки срещу нашите партньори и съюзници са неприемливи.“
се посочва в изявление на българското Министерство на външните работи, публикувано в XBulgaria stands in solidarity with Germany following the hybrid attack in Leipzig. Hybrid attacks against our partners and allies are unacceptable. Bulgaria will continue to support strong and coordinated efforts to counter hybrid threats and safeguard our shared security. 🇧🇬🇩🇪
— MFA Bulgaria (@MFABulgaria) September 2, 2026Министерството добави, че България ще продължи да подкрепя решителните и координирани усилия за противодействие на хибридните заплахи и за защита на общата сигурност. Изявлението дойде, след като Германия публично обвини Русия, че стои зад опита за атака с дрон на летище Лайпциг/Хале на 4 август. Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт заяви, че инцидентът съответства на модела на това, което той нарече „руски хибридни операции“ и предупреди, че Германия може да стане мишена на по-нататъшни подобни атаки.
Припомняме, че дронът беше открит в близост до украински товарен самолет „Антонов“ и впоследствие беше неутрализиран. Според информациите разследващите са открили следи от ДНК върху устройството, които биха могли да бъдат свързани с конкретно лице, докато местните медии съобщиха, че по време на разследването е бил идентифициран поне един човек, свързан с руските разузнавателни служби.
Летище „Лайпциг/Хале“ е голям международен карго център и играе важна роля в транспортирането на оборудване за Украйна. То е и седалище на Международната програма за стратегически въздушен транспорт на НАТО, която провежда чести мисии за снабдяване на бойните групи на НАТО по източния фланг на алианса – от Финландия до Румъния, както и други мисии на ЕС и НАТО.
Германското правителство отговори с мерки, насочени срещу Москва. Външният министър Йохан Вадефул заяви, че руското консулство в Бон ще бъде затворено от 18 септември и че споразумението, позволяващо функционирането на културния център „Руски дом“ в Берлин ще бъде прекратено.
Мерките предизвикаха силни реакции в цяла Европа. Украинският посланик в Германия Олексий Макеев приветства това, което описа като „решителния отговор на Берлин на руската атака в Лайпциг“. Той заяви, че Киев работи в тясно сътрудничество с Германия за защита на критичната инфраструктура от дронове, координиране на действията срещу „сенчестия флот“ на Русия и налагане на допълнителни санкции.
Френският президент Еманюел Макрон също подкрепи Германия и призова за нови европейски санкции срещу Русия. Подкрепа за Берлин дойде и от Полша, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Румъния, Люксембург, Исландия, Испания, Естония, Норвегия, Великобритания, Канада, Италия, Гърция и други държави. Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис заяви, че „нищо не може да заплаши демокрацията“, като изрази солидарност с Германия.
Москва отхвърли обвиненията. Руският президент Владимир Путин заяви, че Германия на практика фабрикува доказателства срещу Русия и намекна, че обвиненията са свързани с вътрешнополитически натиск върху канцлера Фридрих Мерц.Путин определи действията на Берлин като „сериозна грешка“ и заяви, че те не служат на германските интереси. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също така обвини Германия, че не е предоставила доказателства, и заяви, че Русия последователно е отричала участието си в инцидента в Лайпциг.
„Очевидно е, че Германия поема по пътя на по-нататъшна ескалация.“
заяви ПесковМосква, от своя страна предположи, че Украйна може да се възползва от антируските настроения в Германия. Конфронтацията вече доведе до по-широко влошаване на германско-руските отношения, като обвиненията на Берлин представляват необичайно пряко приписване на отговорност на Москва. Правителството на Германия обяви също така допълнителни санкции срещу руски лица и организации.
Що се отнася до България, Министерството на външните работи заяви, че приоритетът остава координираният европейски отговор на хибридните заплахи.
„България ще продължи да подкрепя решителните и координирани усилия за противодействие на хибридните заплахи и за защита на нашата обща сигурност.“
заяви министерството