Може ли една машина да изпитва болка или радост? Способна ли е тя да има собствено вътрешно преживяване на света? Невробиолози от Канада и Германия в своето проучване не разсъждават върху това дали съвременните AI модели притежават съзнание. За тях е очевидно, че не е така. Те отговарят на един по-фундаментален въпрос: какво може да ни каже биологията за възможността за изкуствено съзнание?
Проблемът възниква още в самото начало: ние не знаем със сигурност защо притежаваме съзнание. Според една от гледните точки съзнанието е продукт на това, което представлява мозъкът, тоест на биологичната тъкан. Друга гледна точка гласи, че съзнанието зависи от това, което прави мозъкът, а именно от обработката на информацията. В този случай изкуствена система теоретично би могла да възпроизведе ключовите характеристики на съзнателния опит.
Улис Клацман от Университета в Монреал и неговият германски колега Адриен Дьориг от Свободния университет в Берлин заобикалят въпроса дали съвременните модели на изкуствен интелект са съзнателни и се концентрират върху по-фундаментален проблем: какво може да ни каже биологията за възможността за изкуствено съзнание?
Но първо, посочват те, трябва да постигнем съгласие за това какво е съзнанието. Този термин може да означава много неща: будно състояние, наличие на възприятия, способност за саморефлексивно мислене. Клатцман и Дьориг се фокусират върху феноменалното съзнание, тоест притежаването на субективен опит. Да виждаме синьото небе, да слушаме песен, да изпитваме болка: знаем, че тези преживявания съществуват, защото ги изживяваме. Но мозъкът ги произвежда, а ние не знаем как, пише Techxplore.
„Ние, хората, интуитивно разбираме какво е съзнание“, казва Клацман. „Спонтанно приписваме съзнание на хората и другите животни, но не и на например на една пейка или машина.“
Изкуственият интелект усложнява тази задача. Съществуващите модели могат да генерират свързани текстове, да решават математически задачи, да разпознават изображения и да водят разговори, като понякога създават впечатлението, че общуваме с човек, който разбира какво казваме. Но ако машината се държи така, сякаш е съзнателна, означава ли това, че тя наистина е съзнателна?
Биологичният натурализъм, гледна точка, според която биологията е незаменима за съзнателния опит, набира сила в дебатите за съзнанието
Според тази гледна точка живите системи притежават нещо незаменимо, това, което липсва на изкуствените системи и което е необходимо за съзнанието. Всички известни на нас съзнателни същества са живи организми. Но това не доказва, че биологията е необходима. Фактът, че в миналото явлението винаги е възниквало в един контекст, не означава, че не може да се появи в друг. За да се докаже обратното, трябва да се изясни какво точно внася биологията, което не може да се получи по друг начин?
Да предположим, че една машина възпроизведе точно всички функции на човешкия мозък, ще придобие ли тя съзнание? Например, част от човешкия мозък е заменена с компютърен чип, който изпълнява идентични функции. Човекът продължава да вижда, да говори и да се държи точно както преди. Ще има ли той същото съзнание? Биологичният натурализъм отговаря с „не“, защото част от мозъка му не е биологична. Въпреки това, съдейки по наблюдаваните признаци, поведението на човека, реакциите му и усещанията му за себе си не са се променили. Това, твърдят авторите, е критична слабост на тази теория, която не дава проверими предсказания и не може да бъде експериментално потвърдена.
Алтернативната теория
Изследователите описват и алтернативна теория – функционализмът, който твърди, че съзнанието възниква в процеса на изпълнение от мозъка на определени задачи по обработка на информация. В този смисъл биологията може да играе ключова роля, но сама по себе си да не е необходимо условие за съзнанието.
В такъв случай за функционирането на съзнанието могат да имат значение такива особености на мозъка като непрекъснатият характер на невродинамиката, саморегулацията на организмите, особеностите на интеграцията на информацията в невроните или взаимодействието между различните нива на мозъчна активност. В това отношение мозъкът работи по съвсем различен начин от компютъра, но изобщо не е задължително именно тези разлики да пораждат съзнанието.
Нека вземем за пример непрекъснатостта: мозъкът работи чрез непрекъснати, динамични процеси, докато компютрите са дискретни. Но метеорологичните системи също са непрекъснати и хаотични, и въпреки това компютрите могат ефективно да ги моделират. Възможно е те да могат по подобен начин да уловят съществените черти на човешкото познание. За всяка функция на мозъка, която се счита за незаменима за съзнанието, ще бъде необходимо да се демонстрира как точно тя играе роля в съзнанието.
Много от аргументите срещу изкуственото съзнание се основават на интуитивни преценки
Например: всички известни съзнателни същества притежават биологична природа, следователно съзнанието трябва да е биологично. Но тази логика не важи, твърдят невробиолозите. Всички хора, които познаваме, живеят на Земята, но не е задължително да се живее на Земята, за да си човек. Друго разпространено заблуждение: големите езикови модели са обучени само да предсказват следващата дума, затова не притежават истински когнитивни способности. Но свеждането на сложен процес до нещо, което изглежда просто, може да не изчерпва всичките му свойства. По същата логика може да се каже, че хората са просто биологични машини за предаване на гени.
Клатцман призовава да се подхожда с предпазливост към прибързаните заключения:
„Историята на науката показва, че неща, които на пръв поглед изглеждат очевидни, могат да се окажат погрешни. Материята изглежда твърда, но сега знаем, че тя се състои предимно от празно пространство. Времето на пръв поглед изглежда универсално, но теорията на относителността показва, че не е така. Защо нашите интуитивни представи за съзнанието трябва да са безпогрешни?“
И така, могат ли AI моделите да придобият съзнание в бъдеще? В статията си съавторите не дават окончателен отговор.
„Бих се изненадал, ако съвременните ИИ модели развият съзнание“, казва Клацман, „но не можем напълно да го изключим“.
С развитието на технологиите въпросът може би ще трябва да бъде преформулиран. Дори ако биологията наистина е необходима за съзнанието, възможно е един ден хората да могат да създават изкуствени системи с биологични свойства.
От друга страна, ако съзнанието зависи от определени функции, а не от биологията, ще трябва да се определи какви са тези функции. И тогава въпросът няма да бъде дали една машина може да стане биологична, а кои свойства на мозъка са съществени за съзнателния опит и дали машината може да ги възпроизведе.