Алкохолът по време на юношеството може да остави следа върху мозъка в продължение на години: учените са открили неочакван механизъм.

Дори продължителното въздържание от алкохол не е задължително да заличи всички промени, които настъпват в мозъка по време на пубертета. Ново проучване върху плъхове установи, че епизодите на прекомерно пиене могат да причинят дългосрочни увреждания на клетките, които помагат на мозъка да функционира нормално.

Изследователи от Медицинския факултет на Университета Маршал се фокусираха върху астроцитите – мозъчни клетки, които доскоро се смятаха предимно за „помощни“ клетки. Учените вече знаят, че те участват активно в предаването на сигнали между нервните клетки. Екипът е обърнал особено внимание на хипокампуса, който представлява област на мозъка, играещ ключова роля в ученето и паметта.

При подрастващите плъхове, периодичното излагане на алкохол нарушава взаимодействието между астроцитите и синапсите. Най-интересното е, че тези промени се запазват дори след дълъг период без алкохол, когато животните вече са станали възрастни.

В същото време възрастните плъхове показали промени в поведението, включително повишена реакция на страх. Но изследователите направили и друго важно наблюдение. Когато изкуствено активирали калциевите сигнали в астроцитите, някои от нарушенията били облекчени. Предаването на вещества, които астроцитите използват за комуникация с нервните клетки, се подобрило и прекомерната реакция на страх била намалена.

Това би могло да означава, че астроцитите са един от ключовете за разбирането на дългосрочните ефекти от употребата на алкохол по време на юношеството.

Въпреки това е твърде рано да се говори за готов метод на лечение. Проучванията са проведени върху плъхове, така че не е известно дали този механизъм ще работи по същия начин и при хората. Необходими са допълнителни експерименти.

Резултатите, публикувани в списание Molecular Psychiatry, откриват и интересна перспектива: в бъдеще астроцитите могат да се превърнат в нова цел за лекарства, които могат частично да възстановят мозъчната дисфункция.

Изглежда, че учените едва започват да разбират колко важна роля играят тези „помощни“ клетки за това как юношеските преживявания могат да окажат влияние върху мозъка чак до зряла възраст.