Група от германски и японски учени демонстрира твърдотелна система, в която механичната работа, необходима за охлаждането се извършва за сметка на топлината, генерирана от самия обект, който се охлажда. По този начин чиповете в центровете за данни ще могат сами да генерират енергията, необходима за собственото им охлаждане.
Учените от Университета в Цукуба (Япония) и Технологичния институт в Карлсруе (Германия) разказаха за система, в която необходимият за еластокалоричното охлаждане електрически задвижващ механизъм е заменен с термочувствителна сплав с ефект на памет на формата – това задейства цикъла на охлаждане от външен източник на топлина, а не от традиционния задвижващ механизъм. Прототипът включва две свръхтънки метални фолиа, изпълняващи функциите на задвижващ механизъм и хладилен агент. Фолио от титаново-никелова сплав (TiNi) с дебелина 22 микрометра при нагряване се свива, преобразувайки топлинната енергия в механично движение – в резултат на това се разтяга фолиото на охладителя от титаново-никелово-железен сплав (TiNiFe) с дебелина 26,5 микрометра и се предизвиква обратим фазов преход, който води до охлаждане.
По време на лабораторните изпитвания TiNi-фолиото, действащо като термоелемент беше нагрято с електрически ток до 86°C, което предизвика температурна разлика от 12,9K във фолиото с хладилния агент, в резултат на което разликата между студената и горещата част на системата възлезе на 4K. Когато електричеството беше заменено с директно нагряване от външен източник с температура 130°C, прототипът осигури охлаждане от 2,2K.
Използваните в електрониката термоелектрически охладители обикновено демонстрират едва 10–15% от теоретичния предел на ефективност на обратния цикъл на Карно, т.е. достигат 1/4 от ефективността на съвременните парокомпресионни системи. При еластокалоричното охлаждане сплавите с ефект на памет на формата променят кристалната си структура при механично въздействие. Механичното напрежение предизвиква фазов преход, поради който материалът се нагрява – след отвеждане на топлината и премахване на натоварването настъпва обратен процес: материалът поглъща топлина и се охлажда, т.е. твърдата сплав действа като хладилен агент. Проблемът е, че този материал все пак трябва да се разтяга и свива многократно – обикновено за това се използват различни видове механични елементи, което е неприемливо за миниатюрните системи, затова учените са накарали един сплав с ефект на памет на формата да задвижва друг. При нагряване TiNi-фолиото възстановява първоначалната си форма и се свива, предизвиквайки цикъл на охлаждане на механично свързаното с него TiNiFe-фолио, което от своя страна се разтяга.
Термичният задвижващ механизъм от TiNi-фолио осигурява съотношение сила/преместване от 14,5 Н/mm, докато електромеханичните елементи показват едва 1,1 H/mm. Тънките фолиа също така имат високо съотношение между повърхност и обем, което осигурява бърз топлообмен. При първото изпитване при нагряване от електрически ток стабилният температурен диапазон след 20 цикъла при специфична охлаждаща мощност 4,43 W/g възлиза на 4,0K. При директно нагряване от външен източник бяха постигнати съответно 3,32 W/g и 2,2K.
Теоретично подобна система би могла да се захранва от топлината, отделяна от процесорите по време на работа.На практика обаче, при липса на температурна разлика между студената и горещата страна, охлаждащата мощност засега възлиза едва на 2,09 MW, което означава, че засега не е възможно да се използва с съвременните процесори; сред ограничаващите фактори се отбелязват относително бавното задействане и съществуващата геометрия на системата; нагряването също трябва да се направи циклично. За да увеличат охлаждащата способност, учените се опитват да свържат паралелно няколко филма. Ще бъде необходимо мащабиране на активния материал, подобряване на топлопредаването, работната честота и доказване на дълготрайността на системата.