Учените от Института „Цукерман“ към Колумбийския университет за първи път установиха, че имунните клетки на човешкия мозък (микроглиите) узряват значително по-бавно, отколкото при другите животни. Според изследователите това забавено развитие може да е ключът към обяснението на нашите уникални когнитивни способности.

Микроглиите са най-разпространените имунни клетки в мозъка. Те го защитават от вредни нашественици, отстраняват увредените неврони и поддържат нормалното развитие на мозъка. В ново проучване, публикувано в списанието Neuron, учените установиха, че човешката микроглия, подобно на човешките неврони узрява много по-бавно, отколкото аналогичните клетки при други животни.

„Това бавно развитие може да помага на микроглията да въздейства върху човешкия мозък по начин, който осигурява нашите мощни когнитивни способности.“

отбеляза Карлос Диас-Салазар, водещ автор на проучването

Особен интерес предизвика генът SRGAP2, един от няколкото десетки гени, дублирани специфично при хората. По-рано беше показано, че човешките копия на SRGAP2 увеличават броя на синапсите (връзките между невроните) и забавят тяхното съзряване. В новото проучване учените откриха неочакван факт: човешките копия на SRGAP2 са почти 10 пъти по-активни в микроглията, отколкото в невроните.

„Възникна въпросът: защо този ген трябва да бъде толкова активен в микроглията?“

спомня си Франк Польо, ръководител на лабораторията

Експерименти с мишки и човешки клетки показаха, че човешките копия на SRGAP2 значително забавят развитието на микроглията. Докато микроглията при мишките достига зрялост за около три седмици, при човека това отнема от четири до осем години.

„Този ген помага за контролиране на темпото на развитие на невроните, а природата също го е избрала за контролиране на развитието на микроглията, която е толкова важна за развитието на невроните, за да бъдат те синхронизирани в процеса на развитие.“

обясни Диас-Салазар

Учените свързват забавеното развитие на мозъка с явлението неотения – удължен период на развитие, който се счита за важен фактор за възникването на напредналите когнитивни способности на човека. Новите данни сочат, че SRGAP2 може да координира бавния темп на развитие на няколко типа мозъчни клетки едновременно.

„Искаме да разберем всички елементи, от които се състои човешкият мозък, за да осъзнаем какво ни прави уникални от еволюционна гледна точка. Тъй като учените наскоро откриха, че микроглията участва в нарушенията на нервното развитие и невродегенеративните заболявания, нашите резултати ни приближават към разбирането на това, което прави човешката микроглия специална в контекста на мозъчните заболявания.“

заключи Польо