Нови изследвания на недрата на Марс отново показаха, че Червената планета е свят, състоящ се от две напълно различни половини. В дълбините на южното полукълбо на Марс температурата е с 400°C по-висока, отколкото под северното полукълбо, което само засилва противоречието между равнинния север и скалистите южни възвишения на тази планета. Според учените това може да хвърли светлина както върху възможната обитаемост на Марс в миналото, така и върху продължителността на неговата вулканична активност.
Астрономът Александър Берн и неговият екип проучиха архивни данни от три космически апарата на НАСА (Mars Global Surveyor, Mars Odyssey и Mars Reconnaissance Orbiter), за да установят незначителни промени в орбиталната им скорост, които биха могли да отразяват вариации в гравитационното поле на Марс. Промените в гравитационното поле, на които са били подложени космическите апарати се различават значително от това, което би могло да се очаква, ако вътрешната структура на Марс беше идеално сферично симетрична. За да се обясни тази разлика, мантията под южното полукълбо на Марс трябва да е с 200-400°C по-топла от мантията на север.
Използвайки разработената от Берн методика за „приливна томография“, която отчита и променящото се гравитационно въздействие на Слънцето върху Марс, докато планетата се движи по елиптична орбита, учените успяха да изградят модел на вътрешната структура и температурата на Марс.
„Учените обикновено предполагат, че вътрешните структури на планетите като цяло са сферично симетрични, но това не е задължително така.“
отбеляза БернВътрешната структура на Марс на юг се различава значително от тази на север, а повърхността на планетата е асиметрична. Северът на Марс се характеризира с низини, докато кората на планетата на юг е средно с 25 километра по-дебела, отколкото на север и е покрита с планински вериги с многобройни кратери. Северните низини вероятно някога са били дъното на голям океан.
„Разликата между севера и юга, която наблюдаваме, е важна за разбирането, тъй като дава информация за процесите, които са могли да повлияят на хидрологията на Марс, включително образуването на басейни, които са могли да съдържат вода.“
обясниха учените
Генерирана термична карта на повърхността на Марс в условни цветове, показваща басейна Хелас – голямата тъмносиня област под центъра, един от най-големите открити ударни кратери както на Марс, така и в Слънчевата система. Смята се, че той се е образувал преди около 4 милиарда години
По-горещата южна мантия може да обясни и някои други загадъчни открития на Марс. Сондата на НАСА InSight, която приключи мисията си през декември 2022 гoдина установи, че сеизмичните вълни се разсейват по-бързо на юг, което може да се обясни с по-високата температура в този регион. Днес на Марс няма глобално магнитно поле, но преди повече от четири милиарда години то е съществувало. Ако възходящите потоци от по-топлата южна мантия са нагрели кората над „температурата на Кюри“, при която материалите губят присъщите си магнитни свойства и в тях се индуцира остатъчен магнетизъм, това би могло да доведе до образуването на загадъчни магнитни остатъци в железосъдържащите минерали.
Учените смятат, че всичко това е резултат от древно гигантско сблъскване, случило се преди повече от четири милиарда години, а северните низини всъщност представляват огромен кратер. Това сблъскване е допринесло за освобождаването на голямо количество вътрешна топлина, което е позволило на северната мантия да изстине по-бързо от южната. Според алтернативна теория по-дебелата кора на юг може да е послужила като ефективен „капак“, предотвратил изтичането на значителна част от топлината от мантията.Според Берн методът на гравитационната томография може да се използва и за изследване на други планети от Слънчевата система, от Меркурий до големите спътници на Юпитер. „С натрупването на все повече гравиметрични данни можем да определим триизмерните характеристики на вътрешната структура на планетата“, убеден е Берн. —Тези заключения ни дават план за проектиране на бъдещи мисии и научно изследване на тези светове. Разбирането на вътрешната структура на планетарните тела ни помага да разгадаем процесите, които са довели до тяхното образуване и еволюция.“