В неделя NASA официално изстреля инфрачервения космически телескоп „Нанси Грейс Роман“ (Nancy Grace Roman), с което добави широкоъгълна инфрачервена обсерватория към нарастващата си флотилия от космически апарати, проектирани да дадат отговор на едни от най-големите неизвестни в съвременната астрономия.
Телескопът „Роман“ има за задача да картира милиарди звезди и галактики, да търси около 100 000 екзопланети и да събира данни, които да помогнат на изследователите да разберат по-добре ролята на тъмната материя и тъмната енергия. Основното му предимство не е просто разделителната способност, а площта от небето, която може да заснеме с едно-единствено наблюдение.
Технически характеристики и възможности за заснеманеАпаратът носи със себе си 2,4-метрово първично огледало — със същия размер като това на телескопа Хъбъл (Hubble). Основният му научен инструмент — Wide Field Instrument (WFI), обаче е конструиран за съвсем различен тип задачи:
Мащаб и скорост: Камерата с резолюция от 300 мегапиксела използва 18 сензора (детектора), като осигурява зрително поле, което е поне 100 пъти по-голямо от това на Хъбъл, и му позволява да картографира небето до 1000 пъти по-бързо. Огромен обем данни: За показването на едно изображение с пълна резолюция от „Роман“ биха били необходими над 500 000 телевизионни екрана с висока разделителна способност. Покритие на небето: Единичната снимка обхваща около 0,28 квадратни градуса от небесната сфера, което превишава видимата площ на пълната Луна. Спектър на наблюдение: Инструментът улавя светлина от видимия до близкия инфрачервен диапазон, което позволява проникване през космическия прах и откриване на далечни галактики с голямо червено изместване. Оборудван е с осем филтъра за заснемане, гризма (grism) и нискорезолюционна призма за безпроцепна спектроскопия.
Изследване на тъмната енергия и галактическите структури
Основната научна програма на „Роман“ е насочена към изучаване на ускореното разширение на Вселената. Тъмната енергия е събирателно наименование за неизвестния феномен, стоящ зад това ускорение, но нейната физическа същност остава загадка.
Телескопът ще подпомогне учените в картографирането на разпределението на материята. Въпреки че тъмната материя не може да бъде засечена директно, нейните гравитационни ефекти се измерват чрез движението на галактиките и начина, по който нейната маса изкривява светлината от по-далечните обекти (гравитационна леща).
Откриване на нови светове и коронографски технологииЗа търсенето на нови планети извън Слънчевата система „Роман“ ще използва метода на гравитационното микролещиране. Това явление се проявява, когато гравитацията на преднопланова звезда (и нейната планета) временно усилва светлината от по-далечна звезда на задния план. Досега са открити над 6000 екзопланети, но новият телескоп ще осигури значително по-широко преброяване на планетните системи в Млечния път, за да се разбере колко често срещани са планетите около различни типове звезди.
На борда е инсталиран и експериментален коронограф (Coronagraph Instrument) — демонстратор на технология, използващ оптични маски и деформируеми огледала за блокиране на ярката светлина от звездите. Това ще позволи директното заснемане на планетите и праховите дискове, които са до един милиард пъти по-бледи от своите родителски звезди.
Партньорство с Джеймс Уеб и почит към Нанси Грейс РоманТелескопът изпълнява функция, различна от тази на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (James Webb). Докато „Уеб“ е проектиран за изключително детайлни наблюдения на конкретно избрани цели, широкоъгълните проучвания на „Роман“ ще създадат огромни масиви от данни и ще идентифицират нови интересни обекти за последващ анализ.
Мисията носи името на Нанси Грейс Роман — първият главен астроном на NASA, наричана „майката на Хъбъл“, която полага основите на програмата за космическа астрономия на агенцията и допринася за инвестициите в орбитални обсерватории, избягващи атмосферните смущения на Земята.