В контролния център на централата на Метеорологичната служба на Обединеното кралство (Met Office) екраните в един от ъглите са фокусирани изцяло върху подробни изображения на Слънцето. Именно тук работи специализиран екип за прогнозиране на космическото време — един от малкото подобни екипи в световен мащаб, който извършва наблюдение 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.
Космическото време и неговото отражение върху Земята
Технологии, без които съвременният свят не може — като GPS системи, електропреносни мрежи и спътници — са пряко уязвими към всякакви промени в магнитното поле на Земята. Поради тази причина Метеорологичната служба се обърна за подкрепа към изследователи от университета в Абъристуит, за да подобри своите възможности за анализиране и прогнозиране на космическите явления.
Космическото време се задвижва предимно от процесите, протичащи на Слънцето. Типичен пример за това са слънчевите изригвания, които представляват мощни внезапни изблици на радиация. Правителството на Обединеното кралство вече официално е включило силното космическо време в своя Национален регистър на рисковете.
Оценка на застрахователния гигант Lloyds от 2025 година показва, че едно наистина съкрушително космическо събитие би могло да струва на световната икономика огромната сума от около 2,21 трилиона евро (2 210 000 000 000 евро), изчислена на базата на 2,4 трилиона американски долара, за период от пет години. От 2014 година насам Метеорологичната служба работи съвместно с операторите на ключова инфраструктура, за да ги защити от тези щети чрез изготвяне на прогнози с помощта на наземно оборудване и спътници в космоса.
Ричард Стоун от екипа за космическо прогнозиране обяснява, че използваната техника им позволява „да диагностицират всичко, което се случва на повърхността на Слънцето, да предоставят прогноза и да предупреждават съответните потребители, за да могат да предприемат предпазни мерки“.
Препятствия пред прогнозирането и ранното предупреждениеВъпреки че наличните технологии са изключително впечатляващи, те все още се намират в ранен етап от своето развитие. По думите на Ричард Стоун от 2014 година насам е направен голям напредък, но наблюденията продължават да бъдат ограничени.
Когато на повърхността на Слънцето се забележи изригване, са необходими около три дни, за да достигне то до нашата планета. Проблемът е, че след първоначалното засичане липсват каквито и да е последващи наблюдения, докато изригването не стигне до спътниците, разположени на около 1,61 милиона километра (1 милион мили) от Земята.
Това оставя на учените прозорец от едва около един час, за да прогнозират с точност реалния ефект върху Земята и при необходимост да дадат указания на партньорите за бързи действия за предотвратяване на прекъсвания. Ричард Стоун описва това с думите: „Все едно да видите буря по източното крайбрежие на Америка и след това да нямате никакви наблюдения за нея, докато тя не стигне чак до Ирландия.“
За да се справят с това предизвикателство, от метеорологичната агенция се обърнаха към научен екип, воден от професор Хю Морган — ръководител на катедрата по космическа физика в университета в Абъристуит, работещ заедно с учени от университетите в Нортъмбрия, Дърам и Рединг.
Професор Морган посочва, че навременните предупреждения дават възможност на националната електропреносна мрежа да се подготви и да избегне сривове в захранването, а авиокомпаниите могат да пренасочат полетите си от високите географски ширини към по-безопасни по-ниски ширини. той допълва: „В сравнение с прогнозирането на обикновеното време на Земята, прогнозирането на космическото време е наистина все още развиваща се област. То все още трябва да узрее, преди да можем да даваме напълно точни прогнози.“
Слънчевият цикъл и урокът от събитието „Карингтън“Учените вече могат успешно да предвидят кои години ще бъдат най-активни, тъй като Слънцето следва приблизителен 11-годишен цикъл на активност. При този цикъл има много спокойни години с минимални прояви, последвани от пик, при който могат да се наблюдават по няколко космически събития на ден.
Слънцето достигна пика на настоящия си цикъл, известен като Слънчев максимум, през 2024 година. Това е и причината толкова много хора да наблюдават Северното сияние (Аврора) — друг пряк пример за космическо време. Благодарение на своевременните предупреждения за технологичните компании и инфраструктурните оператори, хората на Земята почти не усетиха негативни последици от увеличената слънчева активност.
За най-тежък възможен сценарий в историята се смята мощната геомагнитна буря от 1859 година, известна като Събитието Карингтън. Наречена на английския астроном Ричард Карингтън, тя оставя ярки следи: сияния се виждат в небето над по-голямата част от света, а телеграфната мрежа, започнала търговска работа едва през 40-те години на XIX век, претърпява пълен срив.
Стоун разказва, че по време на това събитие „дори телеграфните жици са бръмчали и пукали, а телеграфните стълбове са работили без никакво електричество, защото влезлият заряд е бил изключително висок“. Основното притеснение днес е, че без мерки за защита, едно модерно събитие от такъв мащаб би имало значително по-тежки последици поради пълната ни зависимост от технологиите.
Заплахата за астронавтите в открития космосЕфектите от космическото време не засягат единствено хората на повърхността на планетата. През 1991 година Хелън Шарман става първият британски астронавт, прекарал осемдневна мисия на космическата станция „Мир“. Още по време на подготовката си тя е била обучена къде точно да се укрие, ако космическа буря удари станцията.
Д-р Шарман споделя, че по време на мисията си е била изложена на радиация, идваща от пределите извън Слънчевата система, наречена галактически космически лъчи.
„Те преминават директно през материалите, от които са направени космическите кораби“, разказва Шарман. „Те преминават през кожата на астронавтите и ние ги забелязваме, защото често виждаме малки ярки светлинни светкавици върху ретината си, докато тези частици преминават през кораба, през кожата ни, през очите ни и по този начин влияят на зрението ни.“
Тя допълва, че колкото по-високо се намира един обект, толкова по-далеч е от магнитното поле на Земята и толкова по-малка е защитата му. На ниска околоземна орбита хората са сравнително добре защитени, но когато в бъдеще астронавтите пътуват до Луната или Марс, учените ще трябва да измислят много по-ефективни начини за тяхната предпазливост и защита от опасната радиация.