Късно вечерта на 13 август Стефан Бансел, главен изпълнителен директор на Moderna, празнува рождения ден на свой приятел в ливански ресторант, когато получава съдбовно обаждане.

Персонализираната иРНК (mRNA) ваксина срещу рак, разработвана от неговата компания съвместно с Merck, е постигнала целта си. Това е първият успех на терапевтична противоракова ваксина в късен етап на клинични изпитвания след повече от 100 години неуспешни опити в историята на медицината, както Kaldata.com вече писа „Нова mRNA ваксина на Moderna и Merck показа успех срещу рак на кожата„.

Експертите в областта на онкологията определиха това събитие като начало на нова ера в лечението. В тази нова епоха се създават индивидуално адаптирани ваксини, които обучават имунната система на пациента да се бори с конкретния вид рак. В клиничното проучване, обхващащо над 1000 пациенти с локализиран меланом (кожен рак), ваксината е предотвратила повторната поява или разпространението на туморите.

Докато пълните подробности от изпитванията все още предстои да бъдат публикувани, аналитиците на „Уолстрийт“ вече прогнозират продажби за милиарди евро.

Стефан Бансел сравни новината от това обаждане с момента през късната 2020 г., когато Moderna обяви първите успешни резултати от изпитванията на своята ваксина срещу COVID-19.

„Това беше момент, за който работихме изключително упорито. Знаехме какво е заложено на карта за цялата планета по време на COVID-19“, споделя Бансел в интервю. Според него ситуацията с раковите заболявания е идентична, защото тази тежка болест засяга почти всеки човек или семейство в даден момент от живота.

Радостта от успешната новина обаче е била кратка. „Веднага преминах към мисълта: ‘Добре, кои са следващите задачи, които трябва да свършим?’“, допълва той.

За Дин Ли, президент на изследователските лаборатории на Merck (Merck Research Laboratories), реакцията е била почти същата. Когато Елиав Бар, ръководител на глобалното клинично развитие в Merck, му се обажда, той вече има готов списък със спешни задачи: подготовка на данните за представяне на международен онкологичен конгрес, подаване на документи за преглед към Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) и прилагане на успешния опит от това проучване в други текущи клинични изпитвания.

„Това не е просто облекчение или радостен вик“, спомня си Дин Ли. „Това е истински взрив и бърз старт на работата.“

Как стигнаха до тук

За екипите на Merck и Moderna този голям успех е резултат от повече от 10 години усилен труд, според настоящи и бивши ръководители на двете компании.

Когато през 2016 г. те обявяват официално партньорството си за създаване на ваксина срещу рак, двете компании вече са работили заедно повече от година по друг проект за ваксини.

За съвместното сътрудничество в онкологията Merck плаща 200 милиона долара (около 184 милиона евро) авансово през 2016 г. и още 250 милиона долара (около 230 милиона евро) през 2022 г. Двете компании си поделят както разходите по развойната дейност, така и бъдещите печалби.

По онова време медикаментът Keytruda (пембролизумаб) на Merck започва да се утвърждава като изключително мощно средство в нов клас лекарства, наречени чекпойнт инхибитори (инхибитори на имунните контролни точки). Тези лекарства успяват да активират имунната система за борба с раковите клетки, като премахват естествената „спирачка“, която туморът използва, за да се крие.

„Това, което Keytruda показа на света, е че имунната система наистина може да разпознае рака, но той е достатъчно хитър и издига защитни прегради. Keytruda премахва точно тези прегради“, обяснява Елиав Бар от Merck.

Следващата стъпка за фармацевтичните компании е била да намерят начин за още по-силно задействане на имунната система. Те опитват да комбинират Keytruda с нови имунотерапевтични медикаменти, като например TIGIT инхибитори. „Тогава обаче това не проработи“, споделя Бар.

Тал Закс, който заема поста главен медицински директор на Moderna от 2015 до 2021 г., е емигрирал в САЩ от Израел през 1996 г., за да работи върху противоракови ваксини в Националния институт по ракови заболявания.

„Тогава претърпяхме провал, а след това се проваляхме в продължение на много години“, разказва Закс.

Въпреки това той вярва, че новите технологии, базирани на иРНК (mRNA), комбинирани с чекпойнт инхибитори и с по-евтиното генетично секвениране (разчитане на ДНК и РНК), могат най-накрая да отворят път към успеха.

Намиране на партньор

Moderna разполага с авангардната иРНК технология, но като млада биотехнологична компания не може да си позволи изключително скъпите клинични изпитвания в онкологията.

Стефан Бансел споделя, че Moderna е водила разговори с няколко компании, които притежават чекпойнт инхибитори, но е избрала Merck поради доброто познанство и богатия им опит в провеждането на изпитвания с Keytruda.

Keytruda, която Дин Ли от Merck нарича „чудодейно лекарство“, днес се използва срещу 20 различни вида тумори и при общо 45 типа и стадия на ракови заболявания. Въпреки това точните механизми на това кои елементи на тумора атакува лекарството и защо някои пациенти реагират много по-добре от други, все още остават донякъде загадка.

Матричната рибонуклеинова киселина (иРНК или mRNA) присъства във всяка клетка на нашето тяло. Нейната основна задача е да пренася генетични инструкции от клетъчното ядро до онези части на клетката, които произвеждат специфични протеини.

Новата ваксина, позната под наименованието интисмеран аутоген (intismeran autogene / mRNA-4157 / V940), обучава имунната система да разпознава и да атакува раковите клетки, като се насочва към мутации, характерни единствено за тумора на конкретния пациент.

Предишните опити за създаване на ракови ваксини се опитваха да насочат имунната система само към една или две специфични туморни мутации и затова завършваха с провал.

Двете компании решават да тестват новата ваксина при меланом, тъй като този тип рак има един от най-високите броеве мутации и при него чекпойнт инхибиторите вече са доказали своята ефективност.

Освен това те избират да приложат терапията при пациенти в ранен стадий на меланом след хирургично отстраняване на тумора. Това осигурява на учените ценно време за създаване на индивидуално приготвена ваксина въз основа на туморната тъкан на пациента, както и време за самата имунна система да реагира.

Благодарение на иРНК технологията учените могат да се насочат към десетки мутации едновременно (до 34 специфични туморни антигена за всеки пациент).

„Когато имате много повече опити и залагания, шансът за успех се увеличава значително“, обяснява по електронна поща съоснователят на Moderna и учен от Масачузетския технологичен институт (MIT) Робърт Лангър.

Компаниите комбинират персонализираната ваксина с възможността на Keytruda да активира Т-клетките на имунната система, които издирват и унищожават анормалните клетки в организма.

„Специалното при Keytruda е, че тя пуска на свобода ‘кучетата на войната’ в имунната система“, казва Дин Ли.

Ваксината осигурява 34 специфични за пациента цели, които тези имунни клетки да разпознаят. И дори само една от тях да проработи, резултатът е налице. „Благодарение на индивидуалното лечение, кучето вече има следата на врага“, допълва Ли.

Какво следва

И двете компании ще спечелят значително, ако терапията получи официално одобрение от регулаторните органи. Одобрението в САЩ се очаква да бъде факт в най-близко бъдеще.

Към края на това десетилетие Merck е изправена пред изтичането на патента на Keytruda, което доскоро бе най-продаваното лекарство в света. За Moderna този успех е важен спасителен пояс на фона на спадащото търсене на ваксини срещу COVID-19, както и сериозен тласък за репутацията на компанията.

В същото време американският министър на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-джуниър изрази критики относно безопасността и ефикасността на иРНК ваксините при инфекциозни заболявания (без да предостави доказателства за това) и съкрати бюджетни средства за свързани проекти в размер на 500 милиона долара (около 460 милиона евро).

Въпреки това акциите на Moderna, които преди това бяха спаднали с около 90% от пика си по време на пандемията, скочиха с над 130% след обявяването на позитивните резултати от клиничните изпитвания на ваксината срещу рак. Финансовите анализатори прогнозират, че годишните продажби на ваксината могат да надхвърлят 1 милиард долара (около 920 милиона евро) до 2030 г. и да достигнат 3 милиарда долара (около 2.76 милиарда евро) до 2035 г.

Следващото голямо предизвикателство пред учените е да проверят дали този персонален подход ще работи при видове рак с по-малък брой мутации, като например рак на белия дроб, рак на бъбреците и рак на панкреаса.

В краткосрочен план Merck и Moderna планират да проучат още по-детайлно данните от пациентите с меланом, за да подобрят формулата на медикамента.

„Не мисля, че това е последната версия на интисмеран“, заявява в заключение Стефан Бансел.