В Швейцария хиляда доброволци заровиха в земята над две хиляди чифта памучни слипове. Това не е никакъв странен перформанс, а напълно сериозен експеримент. В рамките на експеримента, продължил два месеца, учените искаха да научат нещо за състоянието на почвата, а за целта им беше необходимо именно бельо. На пръв поглед, какво общо имат слиповете и боксерките с това? Отговорът се оказа неочакван.
Учените проведоха странен експеримент, но получиха важни данни
Оценка на състоянието на почвата с помощта на памук
Почвата е основата на цялата ни хранителна верига и огромен резервоар за съхранение на вода и въглерод. Тя е дом на огромно количество живи същества: повече от половината от цялото световно биологично разнообразие е скрито именно под земята. Въпреки това по целия свят качеството на почвата се влошава, което застрашава селското стопанство и нормалното функциониране на природните екосистеми.
За да привлекат вниманието към този невидим проблем и да съберат научни данни, изследователи от Университета в Цюрих и швейцарския център за селскостопански изследвания Agroscope стартираха проект под името „Доказателство с памучно бельо”. Учените решиха да използват 100% памук като индикатор за биологичната активност на почвата. Механизмът е изключително прост: памукът е органичен материал. Колкото повече дъждовни червеи, микроскопични гъби и бактерии има в почвата, толкова по-бързо те поглъщат естествената тъкан.
В проекта се включиха обикновени граждани, които действаха според строг алгоритъм:
Доброволците заравяха бельо и обикновени чаени пакетчета на стандартна дълбочина в своите градини, ливади и земеделски полета; След два месеца те внимателно изравяха остатъците от тъканта и ги фотографираха; Пробите от почвата заедно с повредения памук се изпращаха в лабораторията за окончателен химичен и биологичен анализ.
Един от образците
Влиянието на човека върху качеството на почвата
Събраните данни дадоха възможност на учените да съставят уникална карта на процесите, протичащи в почвата. Анализът показа, че основният фактор за здравето на земята се оказа начинът, по който човекът я използва. Типът на терена оказва много по-силно влияние върху скоростта на разлагане на памука, отколкото естествените химични свойства на самата почва.
Най-активни се оказаха микроорганизмите в частните градини, именно там изследователите отчетоха най-високото ниво на органична материя и идеални условия за подземен живот. Най-лошо беше положението на декоративните тревни площи, където поради постоянното косене и уплътняване на почвата биологичните процеси практически са замрели.Земеделските полета и ливадите заеха междинни позиции.
Според биолозите, здравето на почвата може да се поддържа и броят на полезните организми да се увеличи на всеки участък с помощта на няколко прости стъпки:
постоянно да се поддържа почвата покрита с растения или мулч, за да се задържа влагата; редовно да се добавя естествен компост; да се редуват различните селскостопански култури; да се използват по-малко минерални торове и химически пестициди. Защо бързото разлагане в почвата е лошоЛогично е да се предположи, че възможно най-бързото изчезване на памука е винаги добър знак, който сочи към висока плодородност. За селскостопанските полета, където се отглежда реколта, това наистина е вярно. Но в някои случаи прекомерната активност на бактериците може да бъде тревожен симптом.
Изследването доказа, че прекалено бързото разграждане на растителната тъкан в горите и обикновените градини често сочи към опасен излишък на хранителни вещества. Когато почвата е пренаситена с торове, естественият баланс се нарушава. В такива ситуации градинарите трябва да обмислят намаляване на количеството торове. Освен това процесът силно зависи от климатичните условия: ако почвата е прекалено студена или суха, микроорганизмите изпадат в състояние на хибернация и спират да преработват органичните вещества, дори и да има достатъчно хранителни вещества.
Анализът на пробите помогна да се установят участъците с нарушен баланс на хранителните вещества
Как новият „индекс на бельото” ще помогне на обикновените градинари
Резултатите от този необичаен експеримент бяха публикувани в научното списание Plants, People, Planet. Проектът потвърди огромния потенциал на гражданската наука: без помощта на доброволци би било просто невъзможно да се съберат толкова подробни данни от хиляди участъци в цялата страна. Интересно е, че около 240 обикновени участници в експеримента дори бяха официално посочени като съавтори на научната статия. В замяна всеки от тях получи индивидуални резултати от анализа на своята почва и съвети за грижата за нея.
В крайна сметка изследователите предложиха да се въведе така нареченият „индекс на бельото“ – прост, евтин и нагледен начин за оценка на процесите, протичащи под земята. Този метод не изисква сложно лабораторно оборудване. Сега всеки градинар може самостоятелно да зарови късче памук, за да провери дали почвата на парцела му е жива, и навреме да промени подхода си към използването на торове.
Традиционните лабораторни анализи за определяне на азот, фосфор и калий в почвата често изискват скъпо струващо оборудване и време. Методът със заравяне на памучно бельо предоставя на земеделците бърз, достъпен и нагледен начин да разберат дали прилаганите от тях агротехнически практики подобряват или унищожават естествения плодороден слой.
Необичайни научнопопулярни опити като този показват как с помощта на подръчни средства можем да разберем сложните биологични процеси, които протичат около нас. Подобните нестандартни и практически иновации ни напомнят за значението на опазването на околната среда.