Стареенето е свързано с намаляване на много когнитивни функции, но езикът може да бъде изключение. Изследване на учени от Масачузетския технологичен институт и Бостънския университет показа, че при възрастните хора езиковата мрежа на мозъка запазва почти същите характеристики, както и при младите. В същото време друга система, мрежата за многозадачност, която отговаря за вниманието, работната памет и когнитивния контрол, с напредването на възрастта показва намаляване на активността и свързаността.
Изследователите сравниха данните на 64 здрави възрастни на възраст от 41 до 80 години и 483 участници на възраст 17–39 години. С помощта на функционална МРТ учените изследваха две мозъчни мрежи: езиковата и мрежата за множествени изисквания (multiple demand network, MDN). Първата включва области от фронталния и темпоралния лоб, които участват в разбирането на речта, подбора на думите и изграждането на изречения. Втората представлява по-универсална система, която отговаря за вниманието, работната памет и контрола.
Работата на мрежата за множествени изисквания беше проверена с помощта на тест за пространствена памет. Участниците запомняха разположението на квадратите в решетка. Сканирането показа, че при възрастните хора тази мрежа се активира по-слабо и обхваща по-малка площ от мозъка. Освен това нейните зони работат по-малко съгласувано, а самата картина на активността се различава значително от човек на човек. Тези данни потвърждават, че изпълнителните функции отслабват с възрастта.
Езиковите възможности
При езиковата мрежа ситуацията се оказа различна. Докато участниците четяха изречения и слушаха разкази, изследователите проследяваха реакцията на мозъка към речта. При младите и възрастните хора речевата мрежа се активира с еднаква интензивност, като запазва характерното си разпределение в лявото полукълбо, а свързаността между отделните нейни участъци практически не се различава. Нещо повече, при възрастните участници се запазва чувствителността към сложността на текста: мозъкът им реагира на редки думи и необичайна граматика по същия начин, както мозъкът на младите. Възрастните участници отговориха правилно на 97% от въпросите, свързани със съдържанието на разказите.
Тези резултати са в съответствие с предишни изследвания: речниковият запас, ерудицията и дълбочината на разбиране на текстовете с възрастта не намаляват непременно, а често дори нарастват. Това може да се дължи на факта, че човек продължава да натрупва езиков багаж и речеви опит през целия си живот. При това заключението се отнася до здравословното стареене: инсулт, деменция и други мозъчни заболявания могат да доведат до нарушения в речта и разбирането на езика.
По този начин стареенето засяга различните системи на мозъка по различен начин. Специализираните мрежи, които с годините усъвършенстват конкретни функции, понасят възрастовите промени много по-добре.
Мрежата за многостранни изисквания е устроена принципно по различен начин: тя не съхранява натрупания опит, а служи като гъвкав ресурс за решаване на нови задачи и адаптиране към променящите се условия. Именно тази универсалност, според изследователите, я прави уязвима към стареенето.
В бъдеще учените възнамеряват да изяснят кои биологични механизми предпазват езиковата мрежа от западане и дали този ресурс може да се използва за рехабилитация на пациенти.