САЩ започнаха да обновяват корпусите на бойните блокове, които доставят ядрените бойни глави W76 до целта с балистичните ракети „Trident II D5“. Националната агенция за ядрена безопасност на САЩ произведе първия сериен Mk4B почти три месеца по-рано от графика. Новата версия трябва постепенно да замести Mk4A, с които в момента са оборудвани американските W76-1 и W76-2.
Mk4B не е нова ядрена бойна глава. Става дума за защитен корпус на бойния блок, който обгражда W76 и помага за безопасното преминаване на заряда през съхранението, изстрелването от подводница, полета в космоса и влизането обратно в атмосферата. Корпусът съдържа също и неядрени системи за управление, привеждане в бойна готовност и взривяване. Като основна цел на модернизацията NNSA посочва повишаването на надеждността в сравнение с Mk4A.
Успешни тестовеПървият напълно готов W76/Mk4B беше завършен на 20-ти май 2026 г. Успешното изстрелване потвърди готовността на конструкцията, производствените линии, процедурите по сглобяване и изпитанията за по-нататъшна серийна модернизация. Според данни на Sandia, програмата предвижда преминаването на американските W76-1/Mk4A и W76-2/Mk4A към новата конфигурация Mk4B.
W76 е една от основните бойни глави на морската част от ядрената триада на САЩ. Балстичните ракети „Trident II D5“ носят няколко бойни глави, които след приключване на активния етап от полета се отделят от ракетата и продължават движението си към зададените цели. Според данни на ВМС на САЩ, „Trident II D5“ може да бъде въоръжена с бойни глави от фамилиите W76-Mk4/Mk4A и W88-Mk5, а обявеният обсег на ракетата достига приблизително 7360 km.
W76-1 се появи в резултат на мащабна програма за удължаване на експлоатационния срок на първоначалната W76-0, приета на въоръжение още през 1978 г. Модернизацията позволи да се увеличи прогнозният срок на експлоатация на бойна глава от 20 на 60 години, а серийното производство приключи през 2019 г. W76-2 представлява отделна версия със значително по-малка мощност, създадена за по-ограничени сценарии на употреба на ядрено оръжие.
Публично достъпните оценки дават представа за разликите между двата варианта. Авторите на обзора на американския ядрен арсенал в списанието „Bulletin“ оценяват мощността на W76-1 на около 90 kt, а на W76-2 на около осем kt. Същият източник свързва Mk4B с новия носов елемент Shape Stable Nose Tip, който трябва да осигури по-стабилно поведение на бойната глава по време на полет и при навлизане в атмосферата.
При това американските власти не са съобщавали за увеличаване на мощността на W76, на обхвата на „Trident II D5“ или на точността при поразяване на целта.
Модернизация, а не ново ядрено оръжиеЗатова Mk4B е по-правилно да се разглежда като модернизация на защитния корпус и свързаните с него неядрени системи, а не като ново ядрено оръжие.
Производството е разпределено между няколко предприятия от американския ядрен комплекс. Sandia National Laboratories отговаря за системната интеграция и разработката на неядрените компоненти на Mk4B, Los Alamos National Laboratory и Lockheed Martin Space участват в проектирането, Kansas City National Security Campus произвежда необходимите неядрени възли, а окончателното сглобяване се извършва в завода на Pantex в Тексас. Според данни на Pantex, от началото на програмата до производството на първия серийен екземпляр са минали малко повече от пет години.
Използването на вече изпитани производствени и контролни процедури спомогна за пускането на първия Mk4B преди срока. „Пантекс“ се основаваше на резултатите от предишната програма W76-1, Канзас Сити Национален кампус за национална сигурност подготви необходимите компоненти преди срока, а „Сандия“ и „Лос Аламос“ ускориха квалификационните изпитания. След модернизацията готовият блок се връща в арсенала и може отново да бъде използван в бойна готовност.
Модернизацията на W76 протича успоредно с модернизацията на други компоненти на морските ядрени сили на САЩ. През декември 2025 г. приключи серийното производство на модернизираната W88 Alteration 370, за което редица медии вече писаха. Следващите големи програми на американския ядрен комплекс ще бъдат W93, по-нататъшно обновяване на W88 и разработката на нова ядрена крилата ракета с морска база.
Програмата Mk4B все още не засяга британския арсенал „Трайдент“. Великобритания използва американски ракети, но ги оборудва със собствени ядрени бойни глави. Лондон приключи прехода от Mk4 към Mk4A през 2023 г. и в момента разработва новата бойна глава Astraea A21/Mk7 за бъдещите подводници от клас „Dreadnought“. Британското министерство на отбраната не е съобщавало за планове за преход към Mk4B.