Русия подготвя нова стъпка в опитите си да намали зависимостта на електронната си индустрия от чуждестранни технологии. Министерството на промишлеността и търговията предлага значително по-строги изисквания за локализация на оборудването, използвано при производството на платки.
Проблемът е, че част от машините, които Москва иска да бъдат произведени в страната, в момента изобщо нямат руски аналог. А според представители на индустрията наличните местни технологии все още не позволяват производство на най-прецизните класове платки.
Новите правила започват още през 2027 годинаПроектът за промени предвижда в системата за локализация да бъдат включени 13 вида специализирано оборудване. Сред тях са машини за механична обработка на платките, системи за рентгенов контрол, оборудване за нанасяне и обработка на фоторезист, както и установки за различни химични процеси.
Изискванията няма да се ограничават само до самите машини. Предвижда се постепенно локализиране и на техни компоненти като химически устойчиви помпи, филтри за течности и измервателни модули. Допълнителни точки ще могат да се получават и при използване на произведени в Русия материали.
Основната част от новите правила трябва да влезе в сила на 1 януари 2027 г. До края на 2029 г. дадена машина ще трябва да събере между 20 и 170 точки за локализация, за да бъде призната за руска. От 2030 г. диапазонът нараства до 40–240 точки, а от 2033 г. – до 60–290 точки в зависимост от конкретния тип оборудване.
Само една четвърт от руския пазар е местно производствоМащабът на зависимостта се вижда добре от данните за самите печатни платки – един от фундаменталните компоненти на практически всяко съвременно електронно устройство. През 2025 г. руският пазар е достигнал 123 млн. квадратни дециметра печатни платки, но едва около 24% от тях са били произведени в страната.
При оборудването ситуацията е още по-сложна. В Русия вече се произвеждат отделни машини за рязане, проявяване, нанасяне на фоторезист и химическа обработка. За други ключови етапи обаче местни предложения практически липсват. Сред най-показателните примери са рентгеновите системи за контрол и оборудването за пресоване на печатни платки – според документите към предложените промени руски производители на такива машини в момента няма.
Истинският проблем започва при високата точностОще по-сериозно е технологичното ограничение. Според експерти наличното руско оборудване позволява производство основно на печатни платки от трети и четвърти клас на точност. При пети клас и нагоре изискванията към технологичния процес стават значително по-високи. Именно там местната индустрия все още не разполага с необходимия набор от конкурентоспособни решения.
В резултат голяма част от руските предприятия продължават да работят с чуждестранно оборудване. Местните производители предлагат отделни разработки и прототипи, но много от тях все още не се произвеждат серийно и според участници на пазара отстъпват по качество на вносните аналози.
Производителите искат точно обратното – по-меки правилаСитуацията става още по-парадоксална на фона на друго искане от руската електронна индустрия. Само дни преди появата на плановете за по-строга локализация производители на печатни платки са поискали от Министерството на промишлеността да смекчи част от изискванията. Причината е недостигът на подходящи руски суровини и материали.
Според Консорциума на производителите на печатни платки, в който участват компании като Yadro, GS Group, „Резонит“ и „Технотех“, задължителното преминаване към руски материали може да доведе до забавяне на производството. За някои позиции местните алтернативи са между два и осем пъти по-скъпи.
Затова индустрията предлага използването на руски материали временно да носи допълнителни точки, вместо да бъде задължително условие, поне докато на пазара не се появят по няколко конкурентни доставчици за всеки критичен компонент.
Пълната независимост остава далечТака Русия се оказва в позната за технологичния сектор ситуация – държавата се опитва чрез регулации да създаде търсене за местно оборудване, но индустрията все още няма достатъчно собствени технологии и суровини, за да изпълни бързо поставените цели.
Според експерти пълното преминаване на руските заводи за печатни платки към местно оборудване може да отнеме десетилетия. По-реалистична междинна цел е до 2032 г. в страната да бъде разработен поне по един собствен тип оборудване за всеки основен етап от производствения процес.
Това обаче е съвсем различно от създаването на конкурентоспособна, серийно произвеждана индустриална база. А именно тя ще бъде необходима, ако Русия действително иска да намали зависимостта си от чуждестранни технологии в една от най-важните части на електронната производствена верига.