Ново проучване от Колумбийския университет посочи ключова промяна в мозъка на хората с голямо депресивно разстройство: Те може да имат нарушено образуване на нови неврони в хипокампуса. Откритието помага да се разбере по-добре защо депресията засяга не само настроението, но и паметта, възприятието на събитията и способността за адаптиране към стрес. 

Повечето от невроните на човек се формират преди раждането. Хипокампусът обаче е една от малкото области на мозъка, където новите нервни клетки могат да продължат да растат в зряла възраст. Изследователите предполагат, че този процес, известен като неврогенеза, може да е важен за устойчивостта на мозъка към неблагоприятни преживявания. 

Когато новите събития се смесват със стари спомени

Хипокампусът участва във формирането на епизодичната памет и обработката на емоционалната информация. Една от важните му функции е така нареченото разделяне на модели – способността да се прави разлика между подобни, но различни събития и да не се пренасят емоции от миналото в настоящата ситуация. 

Например, човек може да срещне приятел, който просто е уморен и затова действа мълчаливо. Здравият мозък възприема това като отделно събитие. Ако механизмите за разделяне на паметта работят по-зле, новото преживяване може да се смеси с предишни ситуации на отхвърляне или конфликт. В резултат на това неутралното събитие се възприема през призмата на негативното минало. 

Именно тук, според учените, новите неврони могат да играят важна роля: те са способни по-лесно да се интегрират в нови невронни мрежи и да помагат на мозъка да създава индивидуални спомени. 

Депресията променя мозъка много по-широко

Изследователите анализирали близо половин милион мозъчни клетки от хора със и без депресия. Те изследвали активността на гените на отделните клетки и промените във функцията на протеините, което им позволило да видят молекулярните процеси директно в различни части на хипокампуса. 

Оказва се, че проблемът не се ограничава само до неврогенезата. В мозъците на хора с депресия са наблюдавани промени в гените, свързани с:

образуването на нови контакти между невроните; предаване на сигнали между клетките; клетъчно производство на енергия; вътреклетъчен транспорт; възпаление и клетъчен стрес.

Някои от променените гени вече са свързани с риска от развитие на депресия. Други са претърпели епигенетични промени – механизми, които могат да променят генната активност под влияние, наред с други неща, на стрес и житейски опит, без да променят самата ДНК последователност. 

Депресията може да приеме различни биологични форми

Едно от най-интересните открития на изследването е разбирането за това колко разнообразни могат да бъдат молекулярните аномалии при депресията. Това може да обясни защо едно лечение помага на един човек, но се оказва неефективно за друг. 

Учените предполагат, че в бъдеще депресията ще бъде класифицирана не само по симптоми, но и по специфични биологични промени в мозъка. Този подход вече се използва активно в онкологията, където характеристиките на туморните клетки помагат за избора на по-прецизни лечения. Засега изследователите не твърдят, че нарушената неврогенеза причинява пряко депресия. Наличните данни показват връзка, но не доказват причинно-следствен механизъм. 

Ако обаче бъдещи изследвания потвърдят, че възстановяването на образуването на нови неврони може да подобри функцията на хипокампуса, това би могло да отвори нова посока в лечението на депресията чрез възстановяване на способността на мозъка да се адаптира към нови събития и да не ги бърка с болезнени преживявания от миналото. Изследването е публикувано в списание Nature Medicine.