Едновременното изключване на всички изкуствени спътници няма да потопи света в хаос веднага. Първите часове от живота на Земята може да изглеждат почти нормални, но ще започнат да възникват проблеми с комуникациите, навигацията, транспорта, енергетиката, банковото дело и прогнозата за времето.

За това пише Futura.

Старши съветник на Норвежката космическа агенция и физик Пол Бреке представи преди това въображаем сценарий, наречен „Ден без спътници“. Той показва как незабележимо космическата инфраструктура се е превърнала в част от ежедневието.

Самолетите няма да падат от небето веднага след изчезването на сателитните сигнали, а градовете няма да останат без вода или електричество. Сред първите забележими ефекти ще бъдат изчезването на сателитната телевизия, проблемите с международните излъчвания и комуникацията с отдалечени райони.

Тогава ситуацията ще се усложни. Службите за спешна помощ ще загубят достъп до сателитното позициониране, а автомобилният, морският и въздушният транспорт ще се сблъскат с прекъсвания в работата на навигационните системи.

И проблемът с GPS не е само в определянето на координатите. Сателитите предават изключително точни времеви сигнали, които се използват за синхронизиране на огромен брой наземни системи.

Фондовите борси разчитат на тях, където времето на транзакциите трябва да се записва с висока точност. Синхронизацията е необходима и за електрическите мрежи, клетъчните кули и центровете за данни за правилното предаване и обработка на информация.

Без точно отчитане на времето, грешките в работата на такива системи ще започнат да се натрупват. Това би могло да причини все по-сериозни проблеми с предаването на данни и работата на глобалните телекомуникационни мрежи.

Последиците ще се усетят особено бързо в районите, където сателитните комуникации на практика нямат наземна алтернатива. Корабите в Арктика, риболовните кораби в отдалечените райони на океана и спасителните служби може да останат без обичайните си комуникационни канали.

Проблеми ще възникнат и в авиацията. По време на дълги полети над океаните самолетите са извън обхвата на наземните радари, така че загубата на спътниковите системи значително ще усложни навигацията и комуникацията с диспечерите.

Друг сериозен удар ще бъде драстичното намаляване на метеорологичните данни. Наземните станции и метеорологичните сонди ще продължат да работят, но съвременните прогнози зависят до голяма степен от наблюденията от космоса.

Липсата на информация над океаните ще бъде особено опасна. Ще е по-трудно за метеоролозите навреме да откриват и проследяват бурите, което ще увеличи рисковете за корабоплаването и авиацията.

Пълното едновременно спиране на спътниците остава хипотетичен сценарий. Орбиталните отломки обаче вече са се превърнали в реален проблем за космическата инфраструктура.

Според Европейската космическа агенция, около Земята обикалят приблизително 40 000 големи обекта. Броят на отломките с размер над един сантиметър се оценява на повече от 1,2 милиона.

Дори малки фрагменти се движат в орбита с огромни скорости и могат сериозно да повредят или унищожат спътник, ако се сблъскат. Проблемът може да се самовъзпроизвежда: сблъсъците създават нови отломки, които допълнително заплашват други космически апарати.

Моделирането показва, че дори ако новите изстрелвания бъдат спрени напълно, количеството космически отпадъци може да продължи да се увеличава повече от 200 години поради нови сблъсъци. Технологиите за почистване на орбита, използващи специални влекачи, мрежи и други системи, все още не се използват в мащаб, достатъчен за решаване на проблема.

Проучвания на правителствени агенции на САЩ и Глобалния геодезически център на ООН също показват, че продължителната загуба на сателитни системи ще има сериозни последици за логистиката, селското стопанство, корабоплаването и банковия сектор. В същото време зависимостта на човечеството от орбиталната инфраструктура продължава да расте.