Все още не трябва да се притесняваме, че машините ще изместят хората от Олимпиадата. Тестов пробег на робот-спринтьор завърши с пороен дъжд от искри, след като машината се заби с пълна скорост в предпазна стена и претърпя сериозни повреди в областта на кръста. Кадрите от инцидента бързо обиколиха социалните мрежи и събраха над 13 милиона гледания в платформата X. Експертът по изкуствен интелект и роботика Ерън Чен, който сподели видеото в мрежата, коментира: „Мисля, че китайската индустрия за роботика в момента прекомерно залага на скоростта.“ Зрелищният гаф се случи по време на подготвителните тестове на лекоатлетическата писта преди второто издание на Световните игри за хуманоидни роботи (World Humanoid Robot Games) в китайската столица Пекин.

Пекин събира над 2000 хуманоида за невиждано спортно шоу

Тазгодишното мащабно събитие се провежда на емблематичния стадион „Национален овал за бързо пързаляне с кънки“ в Пекин – съоръжение, построено за Зимните олимпийски игри. В тази уникална роботизирана надпревара участват 2 056 робота от 666 отбора, представляващи 16 държави. Те се състезават в общо 50 различни дисциплини, които включват както класически спортове, така и задачи от реалния живот. Точно както при традиционните спортни събития за хора, част от синтетичните състезатели пристигнаха по-рано на пистата, за да усетят трасето. Резултатите от тези проби обаче бяха с различен успех. На разпространените видеокадри се вижда как хуманоидният робот се движи с изключително висока скорост по пистата. Изведнъж той губи контрол и се забива директно в синя омекотена предпазна стена. Въпреки че прави опит да пристъпи назад и да запази равновесие, машината не успява да коригира курса си. Нещастният хуманоид пада по гръб, при което кръстът му се прекършва напълно, а от вътрешността му избухва порой от искри – сцена, напомняща за неуспешните полицейски прототипи от класическия филм „Робокоп 2“.

Робот катастрофира зрелищно по време на тренировка за Световните игри за хуманоидни роботи Реакцията на интернет и финансовите последици

Случаят предизвика вълна от хумор и коментари в интернет пространството. Един от потребителите в социалната мрежа X отбеляза с ирония: „Около 2 550 евро отидоха ей така за секунда“ (преизчислено спрямо цитираните 20 000 китайски юана). Друг шегобиец допълни, че това е „първият робот, който прекратява кариерата си преждевременно поради травма на гръбнака“. Много потребители сравняват ситуацията и с това как „човечеството се опитва да избяга от реалността, но се удря в стена“.

Защо скоростта без контрол е опасна за роботиката?

Основният въпрос, който този инцидент повдига, е защо тестовият пробег на автоматизирания атлет завърши толкова неуспешно. Според водещи технологични експерти проблемът се крие във факта, че много компании за роботика поставят скоростта над безопасността. „Миналата година бягането и контролът на движението бяха важни постижения, защото доказаха нещо основно: преди един хуманоиден робот да може да върши полезна работа, той първо се нуждае от способно тяло“, обяснява Ерън Чен. „Но след като тази основа вече е поставена, простото увеличаване на скоростта дава все по-малко ползи.“ Той допълва още: „Да знаеш кога да намалиш, кога да спреш и как да спреш безопасно е също толкова важно, колкото и това колко бързо можеш да бягаш. В края на краищата крайната ни цел е да създадем робот, който може безопасно и надеждно да работи сред хора и наистина да върши полезна работа.“

Пълна автономия: Новото правило, което затруднява роботите

Важна промяна в тазгодишното състезание е, че организаторите са обновили изизскванията. За определени дисциплини на пистата вече се допускат единствено напълно автономни роботи, а не такива, управлявани дистанционно от човек. Това изискване внася голяма доза несигурност. Когато роботът се управлява от човек, той разчита на човешките рефлекси за спиране. Когато обаче е оставен на собственного си софтуер, той трябва сам да изчисли спирачния си път, да разпознае препятствията и да реагира за части от секундата – задача, която все още затруднява дори най-напредналите машини.

Роботът „Супермен“ и амбициите за нови световни рекорди

Въпреки инцидентите, очакванията към Световните игри за хуманоидни роботи остават изключително високи. Технологичната общност следи с огромен интерес възможното появяване на новия модел на китайската компания Unitree, наречен „Супермен“. Според официалните данни от производителя, този хуманоиден робот е способен да прави скок на височина до 2 метра и да развива максимална скорост на бягане от 12,66 м/сек (което се равнява на около 45,58 км/ч). За сравнение, най-бързият човек на планетата, Усейн Болт, постигна пикова скорост от около 12,4 м/сек (около 44,64 км/ч) по време на световния си рекорд на 100 метра. Това означава, че на хартия новата машина е по-бърза от най-бързия атлет в историята. В началото на седмицата Ерън Чен сподели друг видеоклип, за който се твърди, че показва точно този нов модел по време на изпитания на същата писта. Оказва се обаче, че дори свръхчовешките възможности на двукраката машина не бяха достатъчни да я предпазят от грешка – по време на теста роботът излезе от трасето и се блъсна в електрическо табло.

Робот катастрофира зрелищно по време на тренировка за Световните игри за хуманоидни роботи Unitree остава фаворит за златните медали

Въпреки инцидентите по време на тренировките, всички погледи продължават да са насочени към Unitree. Машините на компанията постигнаха пълен триумф по време на първото издание на състезанието през изминалата година. Тогава техният робот грабна четири златни медала – в дисциплините спринт на 400 метра, бягане на 1 500 метра (с рекорд за роботи от 6 минути и 34,4 секунди), 100 метра с препятствия и щафета 4×100 метра. Освен лека атлетика, богатата програма на Световните игри включва още баскетбол, кунг-фу, изпълнения на танци, както и практически задачи като сортиране на лекарства, почистване и носене на знамена. Инцидентите от последните дни показват, че макар инженерните постижения в областта на физическата сила и скоростта да са невероятни, безопасното спиране и балансът остават най-голямото изпитание пред създаването на наистина полезни хуманоидни роботи.