Самолетът RA-76841 официално премина над България към Сърбия, за да гаси пожари, и действително се включи в операцията. Историята на конкретната машина обаче включва полети до военни бази в Либия, а бившият министър на отбраната Тодор Тагарев твърди, че при преминаването над България тя е могла да събира разузнавателна информация. Случаят става още по-чувствителен на фона на данните, че Иран е разглеждал американски военни обекти у нас като потенциални цели
На 19 август над България се случи нещо, което на пръв поглед изглежда като напълно рутинна хуманитарна операция. Руски тежък транспортен самолет Ил-76ТД премина през българското въздушно пространство на път към Сърбия, където трябваше да помогне в борбата с големите горски пожари. Българските власти дадоха необходимото разрешение, машината кацна в Ниш, а още на следващия ден действително започна да участва в гасенето на огъня в района на Делиблатската пясъчница.
Самолетът обаче не е случаен. Става дума за Ил-76ТД с регистрация RA-76841 и Mode-S код 152C29, принадлежащ към авиацията на руското Министерство на извънредните ситуации. Проверка на историята на конкретния борд показва полети до райони с активно руско военно присъствие, включително до военновъздушната база Ал Хадим в Източна Либия. Нещо повече – RA-76841 фигурира в официалния доклад S/2026/224 на експертната група на ООН за Либия в таблица, озаглавена „Military flights conducted by the Russian Federation“. В нея са отбелязани три негови полета от Анапа до Ал Хадим на 12, 13 и 15 декември 2024 г., както и последващ полет от Бамако към Москва с транзит през Либия.
Сам по себе си този факт не доказва, че Ил-76 е разузнавателен самолет. Той обаче променя контекста, в който трябва да бъде разглеждано разрешението за преминаването му през страна от НАТО. Още повече че само два дни след полета бившият министър на отбраната Тодор Тагарев публично заяви, че според него машината е разполагала с разузнавателна апаратура и е използвала преминаването си, за да събира информация за българската и съюзническата военна инфраструктура.
От противопожарна мисия до въпрос за националната сигурностОфициалната версия за полета е ясна. Сърбия е поискала помощ от Русия заради продължителните пожари, а руският Ил-76 е изпратен именно за тази цел. Българското Министерство на външните работи потвърди, че самолетът е извършил полет с хуманитарен характер и че са били издадени съответните разрешения. Машината пристига в Ниш на 19 август, а на 20 август започва реални операции по гасене на пожарите. Reuters също потвърждава, че европейският противопожарен ресурс е бил силно натоварен и че към този момент Сърбия не е активирала Механизма за гражданска защита на ЕС.
Това е важно, защото елиминира една от най-крайните версии за случилото се – че пожарите са били просто фиктивно оправдание за влизането на руски самолет във въздушното пространство на ЕС. Хуманитарната мисия е реална и самолетът действително я изпълнява. Но една реална хуманитарна задача не изключва автоматично възможността паралелно да бъде събирана информация. Именно тук е същината на спора.
Тодор Тагарев свърза полета с излезлите почти по същото време информации за възможни ирански действия срещу американски военни обекти в Европа. Според него разрешението за руския Ил-76 показва липса на достатъчна координация между различните структури на държавата. Той заяви, че един експерт би трябвало поне да разглежда като основна версия възможността на борда да има сериозни разузнавателни сензори и те да бъдат използвани по време на прелитането.
Бившият министър посочи конкретно няколко чувствителни района – авиобаза „Безмер“, базата в Граф Игнатиево, където са българските F-16, елементи от системата за наблюдение и противовъздушна отбрана, както и полигона „Ново село“, използван от съюзнически сили. Тагарев стигна до много категорична оценка, заявявайки, че за него е „на практика гарантирано“, че самолетът е бил оборудван с разузнавателна апаратура и е събрал информация за критични елементи от отбраната на България. Той допусна и че информацията, представляваща интерес за Иран, впоследствие може да бъде предоставена на Техеран.
Това са изключително сериозни твърдения. Към момента обаче те остават експертна оценка на Тагарев, а не публично доказан факт. Нито Министерството на отбраната, нито ДАНС, военното разузнаване или друга компетентна българска институция са представили доказателства, че на борда на RA-76841 действително е имало специализирана разузнавателна техника или че такава техника е била използвана.
Какъв всъщност е RA-76841 и защо историята му е интереснаИл-76 е един от най-разпознаваемите тежки транспортни самолети, създадени в СССР. Огромният му товарен отсек, голямата далечина на полета и способността му да работи от сравнително неподготвени летища го превръщат в универсална платформа, използвана както за граждански и хуманитарни задачи, така и за военна логистика.
Конкретният RA-76841 формално принадлежи към руското Министерство на извънредните ситуации. Такива самолети могат да бъдат оборудвани със системата ВАП-2, която позволява в товарния отсек да бъдат поставени големи резервоари и при един заход да бъдат изхвърлени около 42 тона вода. Именно в такава конфигурация Ил-76 се използва при огромни горски пожари.
Историята на RA-76841 обаче показва, че дейността му не се ограничава до бедствия. Особено интересен е периодът от декември 2024 г., когато самолетът заедно с друг Ил-76 на МЧС – RA-76845 – започва да извършва полети между Русия и Източна Либия. Специализираният сайт ItaMilRadar описва по това време своеобразен руски „въздушен мост“ към авиобаза Ал Хадим, намираща се в район под контрола на силите на Халифа Хафтар, където има установено руско военно присъствие.
По-късно именно тези полети на RA-76841 попадат и в доклада на експертите на ООН. Това придава на информацията значително по-различна тежест от публикация в социалните мрежи или наблюдение на авиационен ентусиаст – международната организация действително включва борда сред руските военни полети към Либия.
Има данни и за други интересни направления. Разследване на The Insider например проследява самолети на руското Министерство на извънредните ситуации, сред които конкретно RA-76841, при множество полети към Сирия и Африка и отбелязва използването на авиацията на ведомството и за логистични задачи, свързани с руското присъствие на континента.
Нито един от тези маршрути сам по себе си не доказва разузнавателно предназначение. Те обаче показват, че RA-76841 е държавна транспортна машина с история на участие в операции, които не се изчерпват с чисто противопожарна дейност. Именно затова би било логично конкретният борд, а не просто моделът „Ил-76“, да бъде част от предварителната оценка на риска от българските служби.
Може ли транспортен Ил-76 да събира разузнавателна информация?
Технически възможността съществува, но тук трябва да се направи важно уточнение. Самият факт, че Ил-76 има навигационен радар, радиостанции и военен произход, не означава, че стандартното му оборудване автоматично може да изпълнява ролята на пълноценен комплекс за радиоелектронно разузнаване.
За сериозно SIGINT или ELINT разузнаване са необходими специализирани широколентови приемници, антени, системи за определяне на направлението към източника на сигнала, техника за запис и анализ, както и специализиран софтуер. При ELINT интерес представляват например излъчванията на радари и други електронни системи, докато COMINT е насочен към комуникационните сигнали. Голям самолет като Ил-76 безспорно има достатъчно място, товароносимост и електрозахранване, за да носи допълнително оборудване от този тип, включително временно монтирани системи.
Точно тук обаче минава границата между техническата възможност и доказания факт. Няма публична информация, която да показва, че RA-76841 конкретно е оборудван като SIGINT или ELINT платформа. Не са публикувани снимки на характерни допълнителни антени, описание на подобна конфигурация или данни от българските служби, които да потвърждават присъствието на такава апаратура.
Ако обаче такава техника е била на борда, един транзитен полет през България би представлявал интерес далеч не само заради възможността да бъдат направени снимки на летища. Голяма част от фиксираната военна инфраструктура така или иначе може да бъде наблюдавана чрез спътници, а комерсиалните сателитни услуги днес дават изображения с много висока резолюция.
Значително по-ценна в определени случаи е електронната информация. Всеки работещ радар създава характерен електромагнитен „подпис“ – честоти, режими на работа, продължителност и структура на импулсите и други параметри. С достатъчно чувствителна апаратура подобни сигнали могат да бъдат регистрирани и анализирани от значително разстояние. Постепенното им събиране позволява изграждането на своеобразна библиотека на чуждите радарни системи, която при военен конфликт може да бъде използвана за разпознаване на конкретни средства, планиране на радиоелектронно противодействие или по-добро избягване на ПВО.
Подобна логика стои зад специализираните разузнавателни самолети, които Русия, САЩ и останалите големи военни сили използват от десетилетия около границите на потенциални противници. Именно това прави въпроса за оборудването на RA-76841 толкова важен. Не дали от десет километра височина някой е могъл просто да „види F-16“, а дали по време на прелитането е било възможно да се регистрира активността на определени военни електронни системи, комуникации или радари. От публичната информация не можем да дадем утвърдителен отговор. Но не можем и да установим, че подобна възможност е била изключена от българските власти преди издаването на разрешението.
Защо Безмер и Иран превръщат случая в нещо много по-сериозноНай-неприятното в цялата история е моментът, в който се случва полетът. На същия 19 август Financial Times публикува информация, според която иранските сили са разглеждали възможността за удари срещу американски военни активи в Югоизточна Европа, включително в България, ако конфронтацията между САЩ и Иран отново ескалира. Изданието се позовава на двама източници, близки до режима в Техеран.
Причината България да се появява в подобен сценарий е най-вече авиобаза „Безмер“, използвана временно от американски самолети-цистерни. След публикацията българските власти заявиха, че службите не отчитат непосредствена заплаха за страната, но охраната на базата беше засилена. Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че са предприети мерки дори за „много по-високо ниво на заплаха“ от това, което към момента показва информацията на службите.
На този фон само часове по-късно през българското въздушно пространство преминава руски държавен самолет с история на полети до райони с руско военно присъствие. Tочно тази комбинация стои зад най-сериозното обвинение на Тагарев. Според него Русия и Иран обменят разузнавателна информация и ако RA-76841 е събрал данни за български и американски военни обекти, представляващата интерес за Техеран информация почти сигурно би могла да бъде споделена.
И тук отново е важно да не прескачаме от възможното директно към доказаното. Москва и Техеран безспорно поддържат тесни военно-политически отношения, а има публични данни и обвинения за споделяне на разузнавателна информация между двете държави. Това обаче не доказва, че информация от точно този полет е била събрана, още по-малко че е предадена на Иран.
Но контекстът обяснява защо един иначе законен хуманитарен полет внезапно се превърна във въпрос за националната сигурност.
Законно разрешение – но достатъчна ли е била проверката?От юридическа гледна точка разрешаването на полета не представлява автоматично нарушение на санкциите срещу Русия. Член 3d от Регламент 833/2014 забранява на руски регистрирани или контролирани самолети да кацат, излитат или прелитат над територията на ЕС. Същият текст обаче позволява на компетентните национални власти да направят изключение, ако полетът е необходим по хуманитарни причини или преследва друга цел, съвместима с регламента. Държавата, дала разрешението, следва да уведоми останалите членки и Европейската комисия. Следователно най-същественият въпрос не е дали България е имала право да разреши полета. Имала е. Въпросът е какво е направено преди това разрешение.
При толкова чувствителен полет нормалната оценка би трябвало да надхвърля проверката дали в Сърбия наистина има пожар и дали самолетът принадлежи на Министерството на извънредните ситуации. Би било важно да се знае дали службите са проверили историята на конкретния RA-76841, дали са получили информация за характера на товара и оборудването на борда, дали Министерството на отбраната и специалните служби са участвали в оценката, както и дали маршрутът е бил анализиран спрямо чувствителната военна инфраструктура.
Тагарев например смята, че България е можела да постави допълнително условие – самолетът първо да кацне на българско летище, където специалисти да проверят оборудването му, и едва след това да му бъде разрешено да продължи към Сърбия. Дали подобна процедура е била практически и юридически приложима при конкретния полет е отделен въпрос, но предложението показва същността на проблема: как държавата е изключила риска, преди да даде разрешението?
Другият гост в студиото на bTV – директорът на Софийския форум за сигурност и бивш заместник-министър на отбраната Йордан Божилов – също насочи вниманието към институционалния проблем. Според него България се намира в „сивото поле“ между мира и открития конфликт, където хибридните заплахи могат да приемат най-различни форми – от информационни операции до дронове и саботажи. Божилов постави и въпроса дали маршрутът на руския самолет не е можел да бъде определен по начин, който ограничава потенциалния риск.
Именно тук спорът излиза извън конкретния Ил-76. Един съюзник от НАТО трябва да има механизъм, който позволява хуманитарните операции да продължават, без това да означава автоматично доверие към всяка държавна платформа, преминаваща през въздушното му пространство.
Хуманитарен самолет, военна история и въпроси без отговорКъм този момент няма основание категорично да твърдим, че руският Ил-76 е извършил разузнавателна операция над България. Няма публично доказателство за специализирани SIGINT или ELINT системи на борда на RA-76841, няма публикувани данни, че подобни системи са били включени по време на транзита, и няма доказателство, че информация от конкретния полет е предадена на Иран. Същевременно обаче вече знаем достатъчно, за да не разглеждаме случая като напълно рутинен.
Знаем, че RA-76841 действително е самолет на руското Министерство на извънредните ситуации и че действително е заминал да гаси пожари. Знаем и че същият конкретен борд фигурира в доклад на ООН сред руски военни полети към Либия и е проследяван по маршрути, свързани с райони на руско военно присъствие. Знаем, че голяма транспортна платформа технически може да носи допълнително електронно оборудване, макар да няма доказателство, че в този случай такова е било монтирано.
Знаем още, че полетът се случва в момент, когато американско военно присъствие в „Безмер“ вече е предизвикало реакция от Иран, а Financial Times съобщава, че американски активи в България са били разглеждани от Техеран като възможни цели при бъдеща ескалация.
И накрая имаме категоричното предупреждение на бивш български министър на отбраната, който смята, че самолетът е използвал възможността за разузнаване и че получените данни могат да представляват интерес за Иран. Това не е доказателство, но е достатъчно сериозно твърдение, за да изисква отговор от институциите.
Затова истинският въпрос около полет SUM9125 не е дали руски самолет е имал право да премине над България, нито дали наистина е помогнал за гасенето на пожарите в Сърбия. И на двата въпроса отговорът изглежда ясен – разрешението има законово основание, а противопожарната мисия е реална.
Неясното е друго: каква оценка на риска е направена, преди този конкретен самолет да получи разрешение да прекоси страната?
Проверена ли е историята на RA-76841? Знаели ли са българските власти какво оборудване има на борда? Участвали ли са службите и Министерството на отбраната в решението? Имало ли е ограничения върху маршрута? Предприети ли са мерки около чувствителните военни обекти по време на прелитането? И най-вече – разполага ли държавата с достатъчно информация, за да заяви уверено, че възможността за събиране на разузнавателни данни е била изключена?
Докато няма ясни отговори, най-коректното заключение не е, че руският Ил-76 със сигурност е шпионирал България. Но също толкова прибързано би било случаят да бъде приключен с обяснението, че това е бил просто самолет, отиващ да гаси пожар.
Въпросът е не само защо сме го пуснали, а какво сме направили, преди да го пуснем. И точно отговорът на този въпрос ще покаже дали на 19 август България е управлявала един напълно нормален хуманитарен риск – или просто е разчитала, че такъв риск няма.