Във Великобритания климатични системи са инсталирани едва в 3% от жилищните сгради, докато в САЩ и Япония този показател надхвърля 90%, а средно за Европа достига 20%. Тези данни са цитирани от изданието „The Conversation“, което се позовава на анализ, проведен от специалисти от Центъра за изследване на енергийното търсене. Разликата се обяснява с историческите особености на строителството: архитектурата в Северна Европа векове наред е била насочена към запазване на топлината, а не към охлаждане на помещенията. Експертите анализираха последствията от вълните на аномална жега и стигнаха до заключението, че липсата на охлаждане застрашава здравето на милиони хора, но масовото инсталиране на сплит-системи ще доведе до сериозни енергийни, климатични и социални разходи.
Исторически погледнато, британските сгради са били проектирани да задържат топлината: дебелите тухлени стени, херметичните стъклопакети и плътната топлоизолация са предпазвали обитателите от влажните и студени зими. При летни температури над 38–40 °C тази конструкция превръща жилището в топлинна капан. Помещенията акумулират слънчевата топлина и не се охлаждат дори през нощта. Според оценките на Комитета по изменението на климата на Великобритания, още до 2050 г. до 92% от съществуващия жилищен фонд на страната ще се сблъска с опасно прегряване.
Финансовите разходиОсновната пречка пред масовото внедряване на сплит-системи се крие във финансовите разходи и техническите сложности при монтажа. Инсталирането на пълноценна климатична система във вече построена сграда струва на собствениците над 6 000 британски лири (при средна заплата от 2 640 до 3 350 лири на месец). Процесът изисква прокарване на тръби през стените, което неизбежно води до необходимост от последващ ремонт на помещенията. Годишните експлоатационни разходи варират от няколко стотици до хиляди лири, тъй като електроенергията в Обединеното кралство струва приблизително два пъти по-скъпо, отколкото например в САЩ. Допълнително препятствие представляват градоустройствените правила: външните климатични агрегати генерират шум и развалят фасадите, поради което собствениците на апартаменти и исторически сгради трябва да получават специални разрешения или изобщо да се откажат от инсталирането.
Дебелите стени
Особена сложност представлява монтажът на климатици в исторически сгради. Дебелите каменни стени и значителната топлинна маса на тези постройки забавят тяхното загряване и охлаждане, а добрата вентилация, заложена в конструкцията от самото начало за контрол на влажността, води до повишена въздухопроницаемост, което налага климатиците да работят по-интензивно. Високите тавани увеличават обема на въздуха, който трябва да се охлади, а получаването на разрешение за монтаж може да се превърне в твърде сложен и скъп процес.
Освен това масовото закупуване на климатици може да породи нови екологични и инфраструктурни проблеми. Уредите не охлаждат планетата, а пренасят топлината от стаите навън. Топлината, излъчвана от стотици хиляди компресори, засилва ефекта на градския топлинен остров, като затопля външния въздух и повишава температурата в съседните домове без климатизация. Освен това, рязкото увеличение на използването на охладителна техника по време на пиковите горещини може да повиши лятното търсене на електроенергия с 15%, което претоварва електропреносната мрежа и налага пускането на резервните въглищни електроцентрали.
Пасивното охлажданеСпециалистите подчертават, че устойчивото решение на проблема е развитието на методи за пасивно охлаждане. Монтирането на външни щори, навеси и светлоотразяващи тенти позволява да се понижи стайната температура с до 6 °C без разход на електроенергия. Допълнителни мерки са топлоизолацията на покривите, озеленяването в градовете и преминаването към реверсивни термопомпи, които осигуряват ефективно отопление през зимата и умерено охлаждане през лятото. Комплексната адаптация на сградите ще позволи да се запази комфортният микроклимат и здравето на гражданите, без да се накърняват климатичните цели.