На Източноантарктическото плато температурите на снежната повърхност паднаха до -98°C. Такива ниски стойности бяха установени с помощта на сателитни данни в необитаемите райони на Антарктида, където хората все още не са се сблъсквали директно с подобни условия.

Това съобщава Space Daily.

Най-ниската стойност е регистрирана на 10 август 2010 г. Измерванията са направени с помощта на термични инфрачервени сензори от спътници на НАСА и NOAA, които определят температурата чрез повърхностно излъчване.

Изследователите анализирали антарктическите зими от 2004 до 2016 г. В планините на Източноантарктическото плато температурите на снежната повърхност падали под -90°C почти всяка година.

На около сто отделни точки тя достигала -98°C. Тази цифра обаче не може да бъде директно сравнена с официалния температурен рекорд, защото спътниците са измервали температурите на повърхността, а не на въздуха.

Световният рекорд за най-ниска температура на въздуха все още принадлежи на антарктическата станция Восток. На 21 юли 1983 г. там е регистрирана -89,2°C.

Източноантарктическото плато е толкова студено, че се намира на надморска височина над три километра, където разреденият въздух е по-малко способен да задържа топлина.

Освен това, тази област е изключително суха. В атмосферата има малко водни пари, които да задържат топлината близо до повърхността.

Когато над платото се установи ясно и безветрено време, върху леда се натрупва много студен въздух. Той се задържа в плитки вдлъбнатини и в рамките на няколко дни снежната повърхност може да се охлади до екстремни температури.

Отделен въпрос е какво би се случило с човек при такъв студ. Няма преки наблюдения, защото на местата, където сателитите са засекли -98°C, не е имало хора.

В същото време белите дробове не трябва да „замръзват“ мигновено от едно вдишване. Преди въздухът да попадне в дълбоките дихателни пътища, той частично се затопля и овлажнява в носа и горните дихателни пътища.

Най-големият проблем е комбинацията от силен студ и сухота. Този въздух бързо извлича влагата от тъканите на дихателните пътища, което може да причини парене, кашлица, дразнене и бронхоспазъм – рязко стесняване на дихателните пътища.

Какво точно се случва с тялото при -98°C не е известно със сигурност. Хората не са дишали такъв студен въздух директно в естествени условия. Изследователите предполагат, че незащитеното дишане при такива ниски температури може да увреди дихателната тъкан.

Полярните изследователи на антарктическата станция Конкордия се доближават най-много до подобни условия. На 18 юли 2026 г. температурата на въздуха там падна до -84,1°C – това е най-ниското отчитане на наземна станция на Земята от 2012 г. насам.

Абсолютният минимум на самата Конкордия е бил само с 0,6°C по-нисък: рекордът на станцията е -84,7°C.

През зимата изследователите трябва да излизат навън дори при студове от -70 до -80°C. За защита те използват балаклави и специални маски, които помагат за затопляне и овлажняване на въздуха преди дишане.

Полярните изследователи казват, че в такова студено време могат да почувстват болка и кашлица и искат веднага да покрият лицата си от мразовития въздух.

Поради екстремните условия и изолацията, Конкордия е наричана „Белият Марс“. През зимата екипажът от до 16 души живее в пълен мрак около четири месеца без възможност за евакуация със самолет, а най-близките хора са на около 600 километра разстояние.