Горивото е най-очевидната причина един самолет рано или късно да трябва да кацне. Ако премахнем този проблем и приемем, че Boeing 747 може постоянно да получава нов керосин във въздуха, бихме могли да си представим машина, която лети дни, седмици или дори още по-дълго.
Подобен самолет съществуваАмериканските военновъздушни сили използват E-4B Nightwatch – силно модифицирана версия на Boeing 747-200, предназначена да служи като въздушен команден център при извънредни ситуации. Машината често е наричана „самолетът на Страшния съд“, защото е проектирана така, че висшето политическо и военно ръководство на САЩ да може да управлява страната и въоръжените сили дори при изключително тежка криза.
Една от най-важните способности на E-4B е възможността да бъде дозареждан във въздуха. Танкер може да се доближи до него по време на полет и да прехвърли ново гориво, без гигантският Boeing да каца. Това обаче не означава, че самолетът може да остане във въздуха безкрайно.
При нормални условия E-4B може да лети около 12 часа без дозареждане. С помощта на въздушни танкери продължителността може да бъде увеличена значително, като често посочваният практически предел е около 72 часа. И тук идва любопитната част.
Причината не е непременно липсата на авиационно гориво. Един от ключовите технически фактори е двигателното масло.
Четирите реактивни двигателя на самолета работят при огромни температури, натоварвания и скорости на въртене. Лагерите и останалите подвижни компоненти трябва непрекъснато да бъдат смазвани, а по време на нормална работа двигателите постепенно губят малки количества масло. При обикновен пътнически полет това не представлява особен проблем. Самолетът каца след няколко часа, техническите екипи проверяват нивата на течностите и при необходимост ги допълват.
При полет, който продължава с дни, ситуацията вече е различнаE-4B може да получи десетки тонове керосин, докато се намира във въздуха, но няма система, чрез която танкерът да долива масло директно в двигателите му. Така запасът постепенно намалява и в определен момент самолетът трябва да кацне за обслужване.
Това е интересен пример за разликата между гориво и реална автономност. Дори ако най-големият и очевиден консуматив бъде осигуряван без ограничение, самолетът продължава да зависи от десетки други системи и течности. Маслото също не е единственият проблем.
Колкото по-дълго една машина остава във въздуха, толкова повече се натрупва натоварването върху хидравличните системи, генераторите, помпите, климатизацията, електрониката и останалото оборудване. Всеки компонент има определен ресурс и периодично трябва да бъде инспектиран или обслужван.
След това идват и хората. E-4B е огромен самолет и може да превозва повече от 100 души. На борда има работни пространства, командни помещения и места за почивка, което позволява на различни екипажи да се сменят. Храна и вода също могат да бъдат натоварени в значителни количества.
Така че е напълно възможно хората да издържат по-дълго от един стандартен самолетен екипаж. Но и тук има граници. След няколко дни непрекъснат полет умората започва да се натрупва, а десетки хора трябва едновременно да управляват самолета, комуникационните системи и цялата сложна инфраструктура на борда.
Всъщност именно това прави въпроса толкова интересен. Ако един Boeing 747 разполагаше с неограничено количество гориво, той пак нямаше да може да лети безкрайно. Просто след премахването на един ограничител започват да се виждат всички останали.
Първо идват консумативите като двигателното масло. След тях – необходимостта от техническо обслужване, ресурсът на различните системи и натоварването върху екипажа. Затова реалният отговор не е „докато не свърши керосинът“, а приблизително няколко денонощия непрекъснат полет, като E-4B показва, че около 72 часа са напълно реалистична граница при въздушно дозареждане.
И в това има прекрасен авиационен парадокс. Можем да решим огромния проблем с десетките тонове гориво, като изпратим друг самолет да го достави във въздуха. Но накрая един Boeing 747 пак ще трябва да кацне заради далеч по-дребни неща – масло, обслужване, техника и хора.