На НАСА ѝ беше необходима почти една седмица подготовка, за да заснеме мястото на падането на степен от ракета Falcon 9 на SpaceX, изстреляна в космоса преди около година и половина, и която по волята на съдбата се разби на Луната. За сметка на това обаче бяха получени най-добрите снимки на образувалия се там кратер, което не успяха да направят наземните телескопи и други космически апарати. Благодарение на данните на НАСА мащабът на удара на ракетната степен върху Луната е оценен доста точно.
Подробни снимки на новия кратер направи космическият апарат на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). Степента се сблъска с повърхността на Луната на 5 август. Преди това тя беше използвана при старта през януари 2025 гоодина на лунния апарат Blue Ghost Mission 1 на компанията Firefly Aerospace. Сондата LRO успя да заснеме мястото на удара едва на 11-12 август – шест дни след събитието. За да направят снимките, инженерите трябваше да накланят апарата при всяко прелитане над района на падането на височина около 96 километра. При това сондата се движеше със скорост от около 1,6 км/с, поради което грешка от само 10 секунди във времето на заснемане би изместила интересуващия ни участък с около 16 километра от центъра на кадъра. С други думи, беше необходимо доста сложно изчисление, за да можем да видим представените по-долу кадри.
Серията от изображения, заснети под различни ъгли на осветление позволи на НАСА да определи значително по-точно параметрите на следата от сблъсъка. Диаметърът на кратера е около 18 метра, а дълбочината му, изчислена въз основа на дължината на сянката се оказа по-малко от 3 метра. Снимките бяха направени с камерата с тесен ъгъл (Narrow-Angle Camera) от комплекса LROC, способна да различи на повърхността обекти с размер от порядъка на 0,9 метра. Различните позиции на Слънцето при последователните прелитания помогнаха да се разкрие релефът на ръба на кратера и структурата на изхвърленото при удара вещество.
Около кратера са открити характерни светли и тъмни лъчи от изхвърлените материали. Тъмните ивици се състоят от приповърхностен реголит, който с течение на времето е бил променен от слънчевия вятър, галактическите космически лъчи и ударите на микрометеорити. Според оценките на изследователите, сблъсъкът е изхвърлил този материал от дълбочина от около 45 сантиметра. По-светлите участъци непосредствено до кратера представляват сравнително свеж материал, изхвърлен от по-голяма дълбочина и до този момент практически не подложен на космическо изветряване. По този начин случайно падането на степента даде възможност на изследователите да изучат разликите между горните и по-дълбоките слоеве на лунния реголит.
Мястото на падането беше установено благодарение на съвместната работа на независими астрономи, НАСА и южнокорейската мисия „Данури“. Специалистите от Центъра за изследване на околоземни обекти на НАСА (CNEOS) изчислиха траекторията на степента и прогнозираха точката на сблъсъка. Камерата LUTI на апарата „Данури“ засне кратера няколко часа след падането и показа, че изчислената точка се различава от действителната с около 1 километър. След анализ на снимките от LRO НАСА уточни координатите на центъра на кратера. НАСА отбелязва, че наблюдението е послужило едновременно като практическа проверка на методите за прогнозиране на сблъсъци на космически обекти с небесни тела.