Растяща тревога от детската агресия и влиянието на екраните

Пълна забрана на TikTok в България и сериозно ограничаване на достъпа до социалните мрежи за деца под 16 години са сред основните предложения, заложени в мащабна гражданска петиция. Инициативата вече е подкрепена от хиляди български граждани. Тя идва на фона на поредица от зачестили случаи на детска агресия и противообществени прояви, които отново поставят въпроса за влиянието на дигиталната среда върху подрастващите.

Сред предложените мерки са защита на децата от съдържание, насърчаващо насилие, опасни предизвикателства, унижение и други рискови поведения. Психолозите настояват и за по-активна роля на образователната система при превенцията на онлайн насилието и зависимостта от дигитално съдържание, както и за по-строг контрол и по-голяма отговорност на социалните платформи.

Гледната точка на експертите: Защита на детството, а не война срещу технологиите

В ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS криминалният психолог Габриела Симова подчерта, че петицията не е насочена срещу технологиите, а към защитата на децата.

„Единствената ѝ цел е да запазим, доколкото е възможно, невинността на децата в крехка възраст“, обясни тя.

По думите ѝ влиянието на социалните мрежи може да има сериозен ефект върху подрастващите, тъй като техният мозък все още се развива, а ценностите и убежденията им са в процес на формиране. В същото време виждаме съдържание, което, меко казано, е неподходящо за тях, изтъкна Симова.

Защо фокусът пада конкретно върху TikTok?

В петицията специално внимание е отделено на TikTok. Според криминалния психолог причината е, че платформата не успява достатъчно ефективно да предпази непълнолетните потребители от неподходящо и вредно съдържание.

Алгоритмите за автоматично препоръчване на съдържание са създадени така, че да задържат вниманието за възможно най-дълго време, което често показва все по-екстремни видеа на младите потребители.

16 години като подходяща граница и подготвителен буфер

Предложението е социалните мрежи да бъдат недостъпни за деца под 16 години, докато TikTok да бъде забранен изцяло на територията на страната. Според психолога именно 16-годишната възраст представлява подходяща граница между необходимостта от защита и постепенното изграждане на самостоятелност.

„Не може всичко да ти бъде забранено до тази граница, а от следващия день вече да си човек, който е запознат с всичко. Трябва да има някаква подготовка, някакъв буфер“, изтъкна Симова.

Според нея на 16 години тийнейджърите вече започват да вземат важни решения за бъдещето си, свързани с образованието, професионалното развитие и личната си самостоятелност.

„Не можем да ги държим напълно изолирани — не това е целта. Целта е контрол и да улесним родителите, като им дадем инструмент и метод за прилагане на този контрол“, подчерта тя.

Голямото предизвикателство: Проверката на възрастта

Пред подобна мярка обаче стои сериозен проблем — как реално ще бъде гарантирано спазването на възрастовото ограничение. В момента редица платформи разчитат на елементарна самоидентификация, при която потребителят просто потвърждава с един клик, че е навършил необходимата възраст. Според Симова именно тук е необходим по-сериозен контрол и разработването на надеждни механизми за проверка.

Законодателен контекст в България и световен опит

В отговор на тези обществени опасения в българския парламент вече са внесени законопроекти, които предвиждат забрана за създаване на профили от деца под 16 години без потвърждение. Обсъждат се и ограничения за младежите между 16 и 18 години — като автоматично блокиране на достъпа през нощта (между 23:00 и 06:00 часа) и забрана за таргетирани реклами към непълнолетни.

За преодоляване на проблема с проверката на възрастта се предлага използването на безплатно държавно приложение (дигитален портфейл), което да потвърждава възрастта, без да разкрива лични данни пред социалните мрежи. За платформите, които нарушават правилата, се предвиждат сериозни финансови санкции, стигащи до 25 000 – 50 000 евро.

Подобни мерки вече се прилагат или подготвят и в редица други страни (като Австралия и държави от Европейския съюз), с цел намаляване на екранната зависимост и насърчаване на реалното общуване, спорта и критичното мислене сред подрастващите.